Кметът на Бостън обяви миналата седмица, че той няма да покдрепи идеята градът да приюти Световните летни олимпийски игри през 2024 г. И в действителност това е правилната реакция, според проф. Джон Шорт – преподавател в университета в Мериленд, чийто коментар по темата е публикуван в щатския вестник The Washington Post.
Сферата на изследване на проф. Шорт е градската среда, географията и геополитиката, като далеч не за първи път той пише коментари за влиянието на Олимпийските игри върху градовете, в които се провеждат.
Летните олимпийски игри, твърди проф. Шорт, са едно от най-големите глобални зрелища, което без съмнение изисква сериозна материална инвестиция – изграждане на подходяща градска инфраструктура, нови спортни съоръжения и жилища за 10 000 спортисти (плюс още десетки хиляди зрители). И това се случва на всеки четири години.
Обикновено, преди да протече процесът на конструкция, хиляди хора биват местени на друго място, за да се изгради олимпийски град на мястото на техните домове.
Около 20 милиона души са били преместени на друго място непосредствено преди конструкцията на съоръженията на последните 20 олимпийски игри. 750 000 например са хората, които са загубили дотогавашните си домове, за да се изгради олимпийското градче за игрите в Сеул, Южна Корея, тъй като правителството решава да разруши бедните градски райони, за да бъдат построени на тяхно място грандиозните стадиони. 34 000 души пък са били афроамериканците, принудени да напуснат домовете си през 1996 г., когато Олимпийските игри се провеждат в Атланта.
Най-голям е броят на загубилите домовете си в името на Олимпиадата в Китай през 2008 г., когато 1,25 милиона китайци биват изселени от своя квартал в Пекин.
Разбира се, обикновено на тези хора се осигурява друг подслон и рядко остават на улицата. Но още по-голямото главоболие, поне според проф. Шорт, е цената на Олимпийските игри. Лондонските игри през 2012 г. струваха 14,6 милиарда долара, твърди той, като 4,4 милиарда е сумата, която са заплатили британските данъкоплатци. Игрите в Рио де Жанейро по проект е трябвало да струват 2,3 милиарда долара, но впоследствие цената се е вдигнала до 15 милиарда.
На тази база проф. Шорт твърди, че вместо да изграждаме нов олимпийски град на всеки четири години, много по-уместно би било да създадем постоянно олимпийско градче с нужната инфраструктура, включваща олимпийски стадиони и хотели.
Проф. Шорт би препоръчал това да се случи на някой малък остров, където олимпийските инвестиции биха донесли просперитет на населението. Един такъв остров със сигурност би се превърнал в глобален спортен център, твърди още той.
Гръцката криза също дава възможност за мислене в тази посока, твърди проф. Шорт. Гърците дължат близо 300 милиарда долара на своите кредитори. Ако хипотетично един гръцки остров бъде продаден за целта, това би могло значително да улесни гръцките данъкоплатци.
Гърция е подходяща и поради факта, че първите Олимпийски игри се провеждат в Олимпия в продължение на цели 800 години. Защо да не върнем Олимпиадата към нейните древни корени?
Източник на преразказания текст: The Washington Post.
Автор на преразказа: Теодор Спасов