Да, имахме сигнал за нещо опасно край хотел „Плиска”, но той е недействителен. Това заяви главният секретар на МВР Георги Костов рано тази сутрин (24 март), след като на Facebook страница на Американския държавен департамент директно беше пуснато предупреждение, че има възможна опасност за атентат по една или няколко автобусни линии, минаващи покрай хотел „Плиска” в София.
Коментар на редактора
Точно това съобщение нагледно демонстрира що е то психически терор. Защото то предполага две възможности и няма начин към момента да се разбере коя е по-вероятна и коя не е.
Вариант 1 – сигналът е достатъчно сериозен, но по стара българска традиция се мълчи с идеята, че властите ще се справят. Ако пък не се справят, ще се мисли как да се гаси пожарът постафактум т.е. – след дъжд качулка. Достатъчно е да си спомним „Чернобил”, особено по-възрастните ни читатели, за да се изясни съвсем картинката.
Вариант 2 – американците се престарават. Няма да е за пръв път, защото западните власти и особено тези в САЩ доста често работят на принципа на превенцията. С други думи – по-добре повече предпазливост, отколкото подценяване.
За съжаление е повече от абсурдно да се очаква, че ще има яснота кой от двата варианта относно информацията за „Плиска” е верният. Има твърде много липсващи парчета в пъзела – какъв е източникът на първоначалната информация, дали първо нашите служби са я узнали или американците, какво точно е казал въпросният източник пред службите, как се е изтълкувала информацията. Така обаче е при всяка възможна заплаха – затова има хора, които работят и които наричаме "специални служби". Тяхната задача е да преценяват кое е истина и кое не е, на кое да се реагира и на кое – не. Затова съществуват, затова им се плаща.
Относно случая при "Плиска" въпросът се свежда до следното – имаме ли доверие на нашите специални служби? Лично аз отговорът го знам за себе си и ще съобразя моите действия с изграденото ми през годините мнение, но не желая да натрапя моята позиция на може би много разтревожени хора от всичко случващо се, които биха действали под влияние на емоция. Затова е толкова важно да се осведомяваш, да бъдеш постоянно любопитен за ставащото около теб, да мислиш върху него, да го обсъждаш с други мислещи хора, въобще да си способен да правиш критичен анализ. В английския език има много хубава думичка относно способността да мислиш и да правиш критичен анализ - guideline. На български тя се превежда като "насока". Насока, защото в куп области и при куп ситуации вземаш твърдо и окончателно решение, което може да се окаже правилно или грешно според това колко "насоки", колко гледни точки си успял да приложиш при решението на конкретния проблем. Важно е да сме наясно, че идва моментът, в който познанието може да ти помогне много и няма кой друг да овладее това познание вместо теб. Това е суровата реалност - оцеляват най-пригодените! За сегашната ситуация на всеобща заплаха мога да кажа едно – ако ние, като медии, залагаме непременно на сензацията и поставяме под излишно напрежение службите ни по текущи оперативни дела, тогава вероятността същите тези служби да направят грешка се увеличава, най-малкото защото ще се разсейват с медиите, а не с истинската си работа. А ако службите сбъркат дори веднъж, това може да струва човешки живот!
