От 35 години, на само 4 месеца – с толкова отиващият си президент на САЩ Барак Обама намали наказанието на човека, който на практика се превърна в основател на WikiLeaks. Не, не става въпрос за Джулиан Асандж – става въпрос за редник Челси Манинг, която беше осъдена от американски военен съд още докато беше редник Брадли Манинг. Присъдата стана факт, защото Манинг изнесе запис как войници в американски военен хеликоптер разстрелват група цивилни иракчани, включително деца.
Коментар на редактора
Новината е фундаментална, защото касае винаги противоречивата тема „ценности“. Откакто светът съществува, от дете човек бива възпитаван да вярва в доброто и да отрича злото – поне с повечето хора е така. Разбирането за добро и зло обаче се променя толкова повече, колкото повече човек расте и остарява. С трупането на житейски опит всеки с малко мозък в главата добре осъзнава, че чистото добро и чистото зло от приказките е много, много, много трудно приложимо в реалния живот, а когато става въпрос за политика е невъзможно да бъде приложено.
Точно затова извършеното от Манинг заслужава само уважение, заслужава челни страници във всички медии, с възможно най-гръмки заглавия. Редникът беше осъден, защото е предал родината си и е застрашил живота на американски военнослужещи. Застрашил го, като е показал записът и съответно е дал възможност да се видят гадостите, извършени в името на "борбата с тероризма". И основният мотив на Манинг беше не да посочи с пръст като виновници тези войници, а да изрази гласно и свободно несъгласие това да е американското поведение, да повдигне дебат. Какъв дебат ли – ами дебатът дали е добре световният полицай да си навира носа навсякъде по света, оправдавайки се със „свобода и демокрация“, когато става въпрос да сложиш ръка върху природни богатства и да увеличиш влиянието си.
Краят на тази сага обаче показва едно – че все още в САЩ правото да поставяш под въпрос "непогрешимата" държава и действията ѝ не е умряло напълно. Ето това е нещото, което на много места по света не се случва. На много места по света правото да питаш, да изискваш отговори от "непогрешимата държава" ще ти донесе моментална смърт, като нищо и на цялото ти семейство. Точно затова е важно да се разбере – говореното за някакъв проблем е първата стъпка към решението му. Ако не се говори, проблемът си остава и няма да изчезне, но ще трови, докато не му се обърне внимание. Демокрацията е бавна, сложна, вземаща трудно система – но дава шанс на всеки! Дава шанс в картината на светлосенките светлината да е повече от тъмнината. Не абсолютно ослепителна, не напълно доминираща, не вечно светеща светлина – просто да е повече. Колкото повече, толкова повече, казва Мечо Пух. Не го забравяйте следващия път, когато при поредната тема, поредната новина, поредната политическа, социална, житейска драма няКОЙ – КОЙто и да е, започне да ви говори единствено и само за "евроатлантически ценности" и "православни ценности". Ценностите са само едни - общочовешки! И ги има навсякъде по света - просто светят с различна яркост.
