Четох интересна справка, която доц. Красен Станчев, сподели в своя Фейсбук профил. От нея става ясно, че "след 1879 г., от 96, само следните са били министър председатели три пъти: Петко Каравелов, Константин Стоилов, Денев, Васил Радославов, Андрей Ляпчев, Кимон Георгиев, Георги Кьосеиванов (4 поста), Никола Мушанов (5 поста) и Бойко Борисов. 1944-1990 са изключени от сметката".
Откакто Борисов влезе в политиката преди 15 години върви дебата за стила на управление, маниери и простодушното му говорене, което в крайна сметка опростачи политиката у нас и срина институционалния авторитет. Още като главен секретар медиите и обществото възприемаха неговите думи и действия наивно. Така например по повод убийството на Бай Миле в столично заведение, Борисов призова гражданите да се оттеглят от обществени места, ако видят съмнителни лица. Всички бяха във възторг от "неговата смелост" да назове нещата такива каквито са. Това е нон сенс, защото главният секретар на МВР, който е призван да гарантира нашата сигурност, обяснява как трябва да се покрием, ако видим мутри в кафенето. Тогава никой не сметна, че тази негова реплика е скандална, а тя всъщност е еманация на неспособността или нежеланието да се справи със ситуацията. Тази нелепа реплика символизира това, което предстоеше.
Когато беше кмет на София, всяко негово действие беше новина и еуфория. Медиите напоително отразяваха с възхищение всяко негово движение. Спомням си как откри нов светофар на Околовръстното шосе при разклона за квартал "Овча купел". Беше мегасъбитие, напоително отразено от всякакви репортери и репортерки. Тогава недоумявах какво толкова е станало - нито е първият светофар у нас, нито е някаква нова система за управление на движението. Колкото повече го мисли човек, толкова по-безумно звучи, защото новината всъщност беше, че той се появил някъде, а "мисирките" винаги са били част от антуража му.
Друг случай, който е показателен за неговия натюрел, е онзи приятелски мач между него и световната тенис легенда Борис Бекер. Тогава Бойко Борисов, който караше първия си премиерски мандат, се разсърди на Бекер, защото не му е пуснал фандък - всичко това мина под сурдинка, такива работи никога не се потвърждават официално. Великият тенисист не остави Бойко да го бие. Но това не е нито първата, нито последната такава случка. В кулоарите на властта легенди се разказват за това как неведнъж правителственият самолет е кръжал над София, докато премиерът победи на белот придружаващите го министри. Тежко му на този, който пътува с него, и му върви на карти.
Вероятно, ако съставът на правителството от третия мандат беше подбран по-внимателно, ако се назначаваха на ключови позиции по-грамотни хора и ако главният прокурор беше по-обран и по-прецизен в поведението си, Бойко Борисов имаше всички шансове и за четвърти мандат. Днес подобно развитие е почти невъзможно. Пред нас стои въпросът изгуби ли България 10 години от своето развитие и вероятно още толкова в бъдеще защото щетите, нанесени от неговото управление, тепърва ще се изчисляват. Очаква ни период на политическа нестабилност, цикъл от предсрочни избори. Но това е етап от процеса на проглеждане на обществото ни, което вече има съвсем нов вид претенции към политическата класа. Оттук нататък на всеки трябва да е ясно, че прагът на търпимост и поносимост на българина вече е рязко свален и започва да граничи с тези на останалите европейци. Но ни предстои още дълъг път на израстване след като най-рейтинговият министър в кабинета след Томислав Дончев е Емил Димитров - Ревизоро. Този факт е силно притеснителен защото показва, че все още не сме си научили урока след като със същите похвати, популизъм и манипулативно поведение, Ревизоро се готви да се закотви във властта задълго. Далеч съм от мисълта, че ще бъде премиер, но пък има вероятност още дълго да го гледаме по телевизията в любимото му аплоа на спасител. Така през 2001 г. тръгна да изкоренява корупцията в митниците. 9 месеца обясняваше какво е заварил, какви са лошите практики и схеми на контрабанда и колко е пълна с недъзи системата. Той непрекъснато обикаляше страната, придружен от журналисти и правеше пресконференции и изявления по села и паланки, на КПП-та и въобще колкото по-екзотично мястото, толкова по-добре. Все пак в биографията си той е бил и хореограф. Тоест има усет към сцената, знае как да общува с публиката и какво да й даде. В качеството си на депутат пък се опита на няколко пъти да прокара спорни законопроекти. Винаги когато трябваше да обяснява действията си, той умело влизаше в ролята на човек, който безкористно иска да направи добро, но е неразбран. И в тези моменти изиграваше една от любимите си сценки - няма ненаказано добро.
Какво настоящият екоминистър е свършил досега? Кои належащи и неотложни проблеми е решил в сектора?
Разбрахме от първите му изяви начело на екологията, че много дела са затлачени и че той се опитва да се справи с въпроси, които от години стоят на дневен ред, проспани от Нона Караджова, Ивелина Василева и Нено Димов. Това е внушението, което Ревизоро направи, оправдавайки се за неразбориите и предложените промени в Натура 2000, лифта в Банско и т.н. Само че тази тема се изчерпа. Явно в търсене на нова спасителна акция, вдъхновен от кризата с водата в Перник, Димитров реши да проектира този казус върху цялата държава. Месеци наред за каквото и да бъде попитан, той говореше все в посока състоянието на язовирите, което, по думите му, на места е критично. Заплаши многократно целокупния български народ, че предстои тежка водна криза. Напоително обясни, че за 10 години нищо не е направено, за да се предотврати подобен сценарий. Съзнателно или не, той казва, че ГЕРБ са виновни, а същевременно се надява, декларирайки безусловна лоялност към премиера, да намери място в техните листи. София област е добър вариант, все пак Ревизоро е от Перник.
Този човек с лекота буквално жонглира с националната ни сигурност, без това да прави впечатление на обществото. Той до такава степен се вживя в тази си роля, че управляващите едва сега се усетиха, че всяването на страх у хората от евентуална водна криза започва да се връща като бумеранг срещу тях. Цял месец Ревизоро обясняваше колко е трагично положението с водните ресурси по морето, без да си дава сметка, че това негово говорене може да се окаже последния пирон в ковчега на умиращия български туризъм. Секторът, който далеч не се е съвзел от загубите в резултат на COVID-19, сега трябва да обяснява на малцината останали смели чуждестранни оператори, че другото лято техните туристи ще имат вода в хотелските си стаи и ще могат да си измият ръцете и евентуално да се изкъпят. Наложи се заместник-министърът на регионалното развитие Николай Нанков да успокои и хората, и туристическата индустрия, че вода има поне за две-три години и да напомни, че ВиК е в ресора на неговото ведомство. Оттогава насам темата с язовирите вече е табу за Ревизоро.
Иначе неговите постижения за разрешаването на проблемите с водата, освен всяване на паника, са на практика нула. Той позволи от ОПОС над 500 млн. лв., предназначени за рехабилитация на ВиК инфраструктурата в общините, да бъдат пренасочени за покупка на електрически автобуси. На места загубите по водоснабдителната мрежа достигат 80%, и това беше една от основните причини за кризата в Перник, и вероятно е така на много други места. Но покупката на автобуси е далеч по-лесна, докато проектите за ВиК са по-трудоемки и с по-дълъг времеви хоризонт. Спря проектите за национален мониторинг на водите - нещо, което сме задължени да правим по силата на членството на България в ЕС, и за което започват да текат срокове от 1 януари 2020 г. Сега новата му любима тема са пестицидите от соца. Бил ги открил заедно прокуратурата. После стана ясно от Евдокия Манева, че нищо не е открил. Министерството на околната среда и водите и подопечните му РИОСВ-та имат регистър с тези пестициди и се знае всеки килограм от тях къде и как се съхранява. Оказа се, че редовно се наблюдават и поетапно през годините се унищожават. Въпреки това Ревизоро, изцяло погълнат от новата си роля, продължи да се вихри из села и ТКЗС-та. Отново придружен от медии, отразяващи личното му участие в "тяхното" откриване. Дори докара френски експерти от фирмата, която ще унищожи опасните отпадъци. Никой обаче не зададе въпроса защо сега? Как е избрана фирмата? И колко ще струва всичко това на българския данъкоплатец? И куп други въпроси?
Неговите етюди напомнят на любимите сюжети на премиера – магистрали, пътища, интерконектори и диверсификация, рейтингът на България според Moody’s, Fitch и т.н
Има английска поговорка, която гласи така: "Да ме заблудиш един път е срам за теб, но да ме заблудиш втори път е срам за мен".
Автор: Добринка Златкова
