От Бога, Който е сътворил човека като мъж и жена (Бит. 1:28) е даден и вложен нравствен закон: мъжът и жената да се свързват в свещения и благословен съюз на брака, мъжкото и женското начало да се съединяват и в това общение и единение в любовта да възрастват към съвършенство. Този модел на човешки взаимоотношения е фундаментален, а пренебрегването му води към духовна смърт – както за отделния човек като личност, така и за семейството и обществото.
Провъзгласяването на греха за норма и на пагубното - за добро, не е нещо ново за човечеството. Решително се противопоставяме на опитите да се представи и наложи греховната тенденция като норма в нашето общество, като повод за гордост и пример за подражание.
Да обичаш човека, да го цениш и уважаваш, не означава да бъдеш равнодушен към това по какъв път върви той: истинен или лъжовен, път към спасение или към погибел, към живот или смърт.
Това е част от обръщението на патриарх Неофит по повод тазгодишния гей парад.
Позицията на църквата не е изненадваща по същество, но прави впечатление по-резкият и категоричен тон на заклеймяване и анатемосване на хомосексуализма. Църквата обявява хомосексуализма за едва ли не най-страшния бич за обществото, демонът, който ще поведе света към гибел.
Много години вече в София се провеждат гей паради. От много време българското патриархално съзнание се учи да приема различните. От много време света се учи да приема различните.
Църквата обаче - не. Религиите като цяло. БПЦ е толкова закостеняла, че не счита за нужно да разширява мирогледа си, да израства и да настига философията на времето, в което живее. Затова и е обречена да изостане и да се превърне в архаична и напълно неадекватна структура, която се е отдалечила достатъчно от човешката същност, за да престане да я разбира.
И това не се отнася само до Българската православна църква. Християнството, ислямът и всички останали религии, които се базират на репресията срещу човешкото, са обречени да губят последователи с всяко поколение.
С такива религии човечеството, в най-добрия случай, ще остане вярващо, но не и религиозно.
Защото не е важно дали си мислим, че е нормално или не да си гей. Не е важно дали вярваме, че гей се раждаш или ставаш в последствие. Не е важно дали можем спокойно или не да изтърпим веднъж годишно по един кратък гей парад в София. Важното е, че това са хора и това е тяхната същност.
Никой не трябва да върви срещу себе си и никой не трябва да бъде принуждаван да го прави. Защото да вървиш срещу себе си винаги завършва зле.
От думите на патриарх Неофит става болезнено ясно, че църквата не изповядва философията за уважение на личния избор и личния път. Църквата, както за съжаление и прекалено много хора, смятат, че имат право да съдят и да преценяват кое е добро за другите, кое е добро и зло изобщо. Църквата смята, че има дълг да се меси в личния път на всеки, да го направлява и да оценява дали той е праведен или не.
Няма.
Никой няма такова право.
Най-големите трагедии на света се случват именно защото повечето хора си мислят, че могат, има нужда и трябва да съдят останалите.
Да уважаваш светостта на личния избор е израстване, до което мнозина не достигат никога. Човек би помислил обаче, че такава уж възвишена конструкция, каквата е религията, основаваща се по собствените й претенции на ценности като мир, любов, доброта и прошка, би трябвало да стои по-горе по стълбата на моралното израстване. Оказва се обаче точно обратното.
Днешните религии отричат и ограничават ужасяващо голяма част от човешката същност. Същност, която съществува, без значение дали го искаме или не. Затова на религиите вече не можем да гледаме сериозно. Търговски дружества, според които най-големите проблеми на света са гейовете и абортите, нямат място в света на истинската духовност.
Автор: Десислава Любомирова
