Аплодисменти за 62-годишния съзнателен мъж, който избяга от инфекциозната клиника и пропътува 30 километра до родното си село Паничерево, за да зарази с COVID-19 де що види по пътя си. Е, толкова народ избяга от затворите у нас, та една болница на кого ще се опъне - нищо сложно! Аплодисменти и за таксиметровия шофьор, който заряза автомобила си, след като "достави" беглеца до крайната точка и той самият се покри. Да аплодираме и всички онези, които успяха да прецакат КПП-тата, системата, семействата и себе си. Аплодисменти за столичаните, които нетърпеливо се наредиха на километрична опашка, за да посрещнат празника по родните си места, независимо от правилата.
Силни ръкопляскания и за безсмъртните смели ентусиасти, които смятат, че всичко това е епизод от "Игрите на глада" и целта е да се срине икономиката. Но да не забравяме да аплодираме и другите, които фанатично търкат и мият със сапун дори плодовете и зеленчуците, преди консумация. Ръкопляскайте и за опитите на властта да усмири на първо място с молби, призиви, апели и малко заплахи "независимите и непобедимите", нарушили правилата.
Аплодирайте и най-смелите, които дръзнаха да не отидат на църква точно на връх Великден. И не на последно място - аплодисменти за медиците, които се престрашиха да ръкопляскат, но как ли бяха разбрани от българския народ?!
Непонятно ми е защо си мислим, че по този морален начин ще предизвикаме самосъзнание и промяна в манталитета в българина. Добре е да взаимстваме от други държави по-приложими за нашата страна практики, преди аплодисментите. Очевидно първо с аплодисментите няма да стане. Дела трябват, не театър.
* За недоразбралите - текстът има ироничен характер!
Автор: Моника Георгиева
