Третото правителство на Бойко Борисов завършва днес първите си сто дни - символичния толеранс, който се дава на всяка власт в началото на управлението.
Освен със стандартните за Борисов прояви, като рязане на лентички, първите три месеца от работата на министрите ще се запомнят и със засилената външнополитическа активност на премиера, включваща срещи с президента на Турция Реджеп Ердоган, германския канцлер Ангела Меркел, френския държавен глава Еманюел Макрон, както и с подписването на Договора за добросъседство с Македония.
Коментар на редактора
Наскоро премиерът публично обяви, че ГЕРБ всъщност не са искали да спечелят изборите есента? – Следва ли да си направим извода, че ни управлява по неволя, или на инат, защото и двете не са стимул за добра работа?!..
"Загубихме ги, защото не искахме да ги спечелим, каза Борисов и се мотивира така: Много е важно за демокрацията да има ясно разграничение на властите. Когато една партия, колкото и да е добра и демократична, е спечелила и президентската, и парламентарната, и изпълнителната и местната власт, това не е добре за демокрацията“, каза премиерът.
Проблемите, които са ни познати до болка, се пренесоха и в новите министерски кабинети. Въпреки големите надежди, например, реална съдебна реформа не се провежда. Вместо съвместно да я обсъждат, прокуратурата и съдът са на нож. В хаоса, който настъпва, се заформят лобита в съдебната власт, които влияят на изхода на делата, т.е. пречат на справедливостта и правовия ред. Потърпевши, както обикновено са гражданите, и то съвсем безнадеждно.
„Суджук гейт“ ни развесели, но не трябваше. Депутатът от ГЕРБ Живко Мартинов поискал тонове суджуци с името на премиера, и на всичкото отгоре премиерът дори не ги вкусил. Зад позорно примитивната интрига, хората прозряха модела на типа управление, който познаваме от години наред - „Дай ми за еди-кой си, срещу еди какво си”.
А животът си тече и както преди в публичното пространство продължават да спрягат популярни имена, със статута на „свещени крави” в държавата. Тези хора при всяко правителство нямат проблеми да купуват, да продават и дори да... „правораздават”.
От дни „горещият картоф“ КТБ пак започна да пари под езика и краката на мнозина. Въпросът се превърна в тема на американо-българските отношения. Сега въпросът е дали „ще ни погнат“ и „дали ще ни стигнат американците“. В България, нека си кажем истината, както преди, така и сега, няма политическа воля истината за КТБ да излезе наяве.
Автор: Ивайло Анев
