Правителството мина с вазелин. Всъщност - както се и очакваше. От днес сме с ново правителство, дано успее. Тепърва партиите ще анализират. Всяка от своята си камбанария. Има обаче една безспорна негова характеристика. Това правителство е
приятелско. Каквото и да говорят Станишев и Орешарски, от самолет се вижда, че когато са го съставяли, двамата като добри съдружници са си поделили работата. Определено в крайна сметка като политико-експертно, партийният шеф е имал грижата за
първата му половина, а премиер-министърът - за втората. Както се казва, който за каквото е учил.
Графика: SmartiGraphs, Facebook
Така най-приближените и доказано най-сервилни партийни на БСП активисти се облажиха с министерство. Никой никого не може да излъже, камо ли пък да убеди, че младокът Драгомир Стойнев, близък приятел на Станишев, е човекът, който ще реши икономическите проблеми на страната. За енергетиката да не говорим. На какво разчита Станишев, на какво разчита Орешарски? Защото тази работа все пак трябва да се свърши.
Доста сходни са нещата и с друга дружка на Сергей - Кристиян Вигенин. Революционно е да се мисли, че ако говориш един или два езика, ставаш за външен министър. А когато пускаш във Facebook постове, с които обясняваш как преди 1990 година нямало свобода на словото, но пък имало хляб за всеки, нещата придобиват очертанията на гротеска. Това момче е опасно за държавата с некомпетентността си, особено като се има предвид предателското му поведение като евродепутат към собствената му държава. Партийното заслепение при младока-руски възпитаник е толкова фрапантно, че прави впечатление дори на съпартийците му от ПЕС в Брюксел.
Отбраната ще козирува на друг добър приятел и безапелационен партиен другар на лидера на левицата - Ангел Найденов. Погледнато исторически, този човек съвсем съзнателно е избран от Сергей Станишев за дясна ръка. Верен до гроб е, един български Матросов, който трудно мисли със собствената си глава. Почти 15-годишната му преданост към Станишев най-после му издейства министерски пост. Във всички случаи този човек-сухар няма да модернизира войската. Защото модерността на самия него му е чужда.
Скандална е кадровата намесата и на Местан, другият коалиционен партньор. Лукавият лидер на ДПС даже би всички рекорди по нахалство, пробутвайки за министър сътрудничката си по езиково обучение филоложката Марияна Георгиева. Тя - истински връх на нахалството - ще ръководи младежта и спорта. Спор няма, че и младежите, и спортистите имат крещяща нужда от правилен български език, но не е ясно как правилно поставеният пълен член ще подпомогне спортните успехи на страната ни.
Най-куриозен е случаят с министъра на културата Петър Стоянович, личен приятел на премиера Орешарски още от времето му в СДС. Самият Стоянович е интересна птица. Прелетна. След като напусна СДС стана съпредседател на "Гергьовден", за да бъде сега "външният" човек (от Движение "България на гражданите") в правителството на БСП и ДПС.
Не му е било леко на Орешарски. Без да е глупав човек, направо е абсурдно да не е схващал, че става смешен в очите на населението - заради спомагателната роля, която е имал при съставяне на собственото му правителство. Но пък, подобно на опекуна си Станишев, се е попрестарал с приятелите при попълване на експертна половина на кабинета. Всички са професори, доценти, и най-вече преподаватели. Сам той преподавател, Орешарски е подал щедра ръка на собствените си приятели от академичните среди. И явно, спешаван от Станишев и БСП, много e бързал. Доказа го гафът и елиминирането в последния момент на номинирания за митичното Министерство на инвестиционното проектиране проф. Калин Тихолов. Заради спорни факти в професионалната му биография.
Дали рамото, което "Атака" даде за кворума в парламента, означава нова тройна коалиция, едва ли е важно. По-важното е, че новото българско правителство е факт. Нека му пожелаем успех. Той ще е общ. Претъпкано с приятели на премиера и председателя на БСП излиза, че новото правителство е пореден приятелски кръг. Помним много такива. Например, приятелския кръг "Орион" около кабинета "Виденов" и кръга на Славчо Христов около правителството на Иван Костов, здраво дърпали чергата изпод държавата. Имаше и приятелски кръг "Агнешки главички" (той крадеше съвместно с царистите), което означава, че на новият приятелски кръг - да ни е честит! - спокойно може да сложим някакво сходно име. Примерно "Министерска софра".
Сиреч манджа на корем. В преносен смисъл, разбира се!
Автор: Валентин Стоев
