Бягството от затворa на двамата осъдени роди страхотен бисер."Хората са бягали от затвора от времето на граф Монте Кристо насам", каза председателят на правната комисия в народното събрание Даниел Кирилов. А после самият Цветан Цветанов - забележете какво включване - рече: "Аз мисля, че историческият преглед, който направи господин Кирилов показва, че такива случаи е имало не само у нас".
Тук има огромен фурор на интелекти. Литературният герой граф Монте Кристо, призован 170 години по-късно в реториката на ГЕРБ, в нещо като извинение и попаднал в непредвидимата висока словесност на двама гербаджии, които разцъкват слабата си грамотност като двама играчи на тенис на маса: единият подава, другият връща, докато не остане камък върху камък в литературната история. Но ние - прави сте - съдим прекалено остро. Не е задължително политиците да знаят, че граф Монте Кристо е художествен, а не исторически персонаж. Затова тук ще предложим няколко литературни идеи, които да оплодят мисълта на политическия елит. Ето кои са те:
1. Всички щастливи политици си приличат, всички избиратели са нещастни по своему
Прочутото първо изречение на "Ана Каренина", с лека перифраза, за да улови един характерен тукашен нюанс. Ако напоследък всички политици ви се сливат в една тъмна, ухилена и безцеремонно не даваща пет пари пълна с пари фигура, може да си служите с този цитат. Колективното политическо щастие е еднообразно и предвидимо, но разнородната съвкпуност от нещастия, които причинява, може да бъде крайно различна и уникална по своему.
2. Владо Вутов като Великият Гетсби
Става дума за богаташкият син, който пръсна 40 000 долара в една вечер, разливайки шампанско Moet под звуците на великия български химн - Шушана. Кой друг е способен да изхарчи толкова много пари за партита, пълни с богати и съминтелни гости? Разбира се, Великият Гетсби. Ситуацията е просто леко побългарена; джазът е сменен с чалга, за да се усети балканския колорит, елегантността на Гетсби е придобила лека мутро-олигархична интонация, но млъкни сърце. Както в романа на Фицджералд, така и тук е намесена жена - как иначе да разтълкуваме възклицанието "А Шошана е сама-а-а-а?"
3. Животът като Изкуплението Шоушенк
Петнайсет години с едно миниатюрно чукче и прикритието на плакат; копаеш дупка, осеяна с фекалии, през която да минеш с погнуса, за да се почувстваш най-накрая свободен. Ако това някак ти напомня на собствения ти живот, спокойно може да се причислиш към героя Анди Дюфрейн от "Изкуплението Шоушенк".
4. Чистачката като герой от "Под игото"
Чистачката, погнала двамата затворници, е единственият положителен персонаж в цялата история с бягството от затвора. Тя непременно трябва да бъде виждана през нейния възрожденски потенциал. Такива борбени жени има само в творбите на Иван Вазов. Народ, чийто затворници ги гони чистачка - не може да бъде унищожен!
5. Властта като Франкенщайн
Точно както е по Франкенщайн, цялата идея с властта и изборите бе да се създаде едно хуманоидно същество, което да е от полза на всички. Съществото обаче стана чудовище и се изправи срещу своя създател. И накрая проговори с гласа на Цветан Цветанов.
Автор: Райко Байчев
