Във време, в което демонстрирането на най-доброто от себе си в социалните мрежи се е превърнало в норма, нарцистичните черти изглежда са навсякъде.
В съвременния жаргон отблъскващото поведение като претенции, превъзходство и самохвалство е известно като "надуване". Тези черти може и да са по-често срещани в наши дни, но нарцисизмът все още се разглежда като патологична личностна черта, подобна на садизма, манипулацията или дори психопатията.
Проучване от 2021 г., проведено сред 270 души на средна възраст 20 години, обаче дава повече основания да се смята, че нарцистичното поведение невинаги е обусловено от същите причини като психопатията.
"Дълго време не беше ясно защо нарцисистите се асоциират с неприятно поведение като например самохвалството, тъй като то всъщност кара другите да мислят по-малко за тях. Нашето проучване разкрива, че тези нарцисисти не са грандомани, а по-скоро са несигурни", казва клиничният психолог Паскал Валиш от Нюйоркския университет (NYU).
Резултатите показват, че е по-добре нарцисизмът да се разбира като компенсаторна адаптация за преодоляване и прикриване на ниската самооценка, добавш клиничният психолог Мери Ковалчик, също от Нюйоркския университет.
Психолозите вече правят разлика между два доста различни типа нарцисисти: "уязвими нарцисисти", които имат ниска самооценка, тревожност от привързаност и са силно чувствителни към критика; и "грандиозни нарцисисти", които имат висока самооценка и самоизтъкват.
Последното изследване помага за по-нататъшното разграничаване на двете.
Ковалчик и екипът ѝ са използвали серия от мерки за оценка на нивата на различни черти, включително нарцисизъм, самооценка и психопатия, за всеки от участниците и са установили, че поведението на флексия е силно свързано с лица, които също така изпитват висока степен несигурност и чувство за вина. Лицата, проявяващи психопатия, са показали сравнително ниски нива на чувство за вина.
"Нарцисистите са несигурни и се справят с тази несигурност, като се пренапрягат. Това кара другите да ги харесват по-малко в дългосрочен план, като по този начин още повече засилва тяхната несигурност, което води до порочен кръг на поведение на", казва Ковалчик.
Това е в контраст с индивидите, които проявяват грандиозен нарцисизъм, които искрено вярват в собствената си значимост и не проявяват признаци на несигурност. Според изследователите разликата между двата типа е по-дълбока от простото разграничаване на категории.
"Ние твърдим, че това, което досега се разглеждаше като грандиозен нарцисизъм, всъщност е по-добре да се разбира като една поведенческа проява на психопатията", пише екипът в своята статия, публикувана в изданието „Personality and Individual Differences”.
Тези нови констатации съвпадат с малко проучване от 2017 г., в което мозъчните сканирания на нарцистични мъже разкриват емоционален стрес и конфликт, когато им се показва тяхна снимка.
Всъщност има противоречиви изследвания около това дали нарцисистите се харесват или не; чрез по-точното дефиниране на двата вида нарцисизъм можем да достигнем до по-добро разбиране на тяхното поведение, тъй като и двата вида нарцисизъм могат да причинят и реална вреда на хората около тях под формата на нарцистична злоупотреба.
Като оставим настрана патологията, нарцистичните черти, за които се смята, че се подхранват и от засиления фокус върху индивидуализма, могат да се видят отразени в нашето общество чрез начините, по които пишем с повече "аз", отколкото с "ние", чрез по-самостоятелните текстове на песните ни и чрез преминаването към истории, базирани на славата.
Изследователите също са измерили тези промени. Например процентът на одобрение на твърдението "Аз съм важна личност" се е увеличил от 12 на 80 % при юношите в периода 1963-1992 г.
Освен това самоизтъкването в социалните медии е нещо, в което много от нас участват, като колективно формират и подхранват несигурността, че не се вписваме. Това поведение е заложено задължителен в нас като в социален вид.
Макар че нарцисистите са известни с това, че използват социалните медии, въпросът дали социалните медии могат да увеличат нарцисизма е по-малко категоричен. В новия документ се посочва, че "увеличаването на такова поведение, по-специално на самоизтъкването, има смисъл в рамката, която предлагаме тук, тъй като ангажирането със социалните медии по своята същност причинява постоянно социално сравнение и оценка, което може да изостри несигурността по отношение на самооценката".
Така че следващия път, когато сте готови да отхвърлите нечие самохвално поведение като самоизтъкване, може би си струва да помислите, че човекът просто е... несигурен.
