Коронавирусът промени живота ни така както никой не можеше да си представи. Сега никой не говори за друго и се предприемат мерки, насочени срещу неговото разпространение. Спасяваме животи, а всички останали ценности сякаш престанаха да съществуват. Реалните заплахи за човечеството като замърсяването на природата, онкологичните и други заболявания никога не са придобивали такава известност и актуалност. Нежеланието да се видят рисковете и да се предотвратят най-лошите сценарии се набиват в очи. Сега спасяваме и живота на хората с хронични заболявания, някои от тях много възрастни, а бъдещето на нашите деца - онези, за които трябва да се погрижим преди всичко, е под заплаха. Така започва статията на чешкия журналист Павла Кука, публикувана в Lidovky, която представяме със съкращения без редакторска намеса.
Случващото се сега ще се отрази в дългосрочен план и на природата, и на децата. Мислим за това как да защитим рисковите групи, как да помогнем на лекарите, на бизнесмените, на кой днес мисли за децата и за юношите? Защото именно децата плащат най-голямата цена и ще я плащат в бъдеще. И съвсем не става въпрос за пари. Засега ограниченията не са толкова строги, както бяха през пролетта, но все повече се доближаваме към тази ситуация отново. Някои деца не ходят на училище и в името на здравето на нацията им е забранено да пеят и да спортуват. Те загубиха възможността да посещават извънкласни занимания и никой не знае дали няма да загубят напълно контакта с връстниците си. А това, което могат и дори са длъжни, е да прекарват времето си пред мониторите - опасността, от която години наред се опитваме да ги спасим.
Тревожност и зависимост
Познавам семейство, чиято 4-годишна дъщеря още през лятото страдаше от пристъпи на паника заради неизмити ръце, макар родителите да не стигаха до крайности в това отношение. Стана ясно, че тя е чула нещо по телевизията, какво точно не е ясно. Достатъчно е да пипне някакъв парапет и на нея й прилошава. В периода на пролетната карантина горещата телефонна линия за психологическа помощ съобщи за ръст на оплакванията. Децата се страхуваха, понасяха тежко домашните изолация, както и неопределеността, предизвикана от незнанието какво ще се случи в бъдеще.
Приятелите са много важни за децата. На тях им харесва общуването, което ги учи на социално взаимодействие. В психотерапията ние често се сблъскваме със социална безпомощност, която се корени в липсата на общуване с връстници в предучилищна възраст. Три месеца за едно петгодишно дете са много голям срок. Не бива да се заблуждаваме - значителното ограничаване на социалните контакти няма да остане без последици за децата.
Такъв е примерът с петгодишно момче, което след изолацията започва да изпитва страх от общуване с връстниците си. Или 12-годишен ученик, който до такава степен се пристрастява към монитора след дистанционното обучение, че заспива пред устройството от умора. Не бива да се пренебрегва и опасността от порносайтовете, която се засилва с увеличаването на времето прекарано пред компютъра.
Домашното обучение
Психологическите проблеми не са единствената заплаха, която грози децата. В много семейства по време и след пролетното затваряне се наблюдаваше ръст на домашното насилие. Затова не разбирам защо ограничиха работата на органите за социална и правна защита за деца, когато беше най-необходимо социалните работници да посетят семействата, в които децата на агресивни родители са цял ден у дома. Трудно е да се обясни и намаляването на приемните часове за социалните органи. Колкото по кратък е приемът, толкова повече хора ще чакат. Не е ли така?
Дистанционното обучение също е проблем, защото то разтваря имагинерните ножици в образованието: единственото дете в семейството, което има на разположение собствен компютър в собствена стая, а зад гърба му са родителите, от които може да научи много повече отколкото в училище. Но много деца нямат такива условия. Не във всички домове има интернет и компютър за всяко дете. Предполагам, че таблетите под наем няма да решат проблемите. Не всеки родител може да помогне на детето като инсталира необходимите програми, влезе в системата и се регистрира в нужните приложения. И по този начин предоставените таблети ще се ползват за игра, но не и за учене.
За доброто на старите хора?
Много от възрастните хора се оплакваха от самотата, която се изпитали по време на карантината. Нарушаването на контактите общуването с децата и с внуците е довело до отчужденост и от двете страни. Възрастните хора в домовете още по-тежко преживяха последиците от изолацията. Някои не можаха да се сбогуват със своите умиращи приятели. По данни на управлението за медицинската информация и статистика през пролетта възрастните хора в домовете за социална помощ са умирали повече от самота, отколкото от коронавирус. За първото полугодие на тази година в домовете са починали 5441 души, 77 от които от усложнения, предизвикани от коронавируса. При това в сравнение с миналата година броят на починалите в домовете за възрастни хора е нараснал с 425 души. Вероятно изолацията също е изиграла своята роля.
Преломен момент
Живеем в преломен момент и може би един ден ще говорим за времето "преди коронавируса" и "след коронавируса". От друга страна, страхът ни от смъртта се налага все повече в живота ни и на пиедестал се издигат безопасността и дълголетието. Опитваме се да увеличим продължителността на живота, сякаш по този начин гарантираме качествен живот. Но продължителността на живота е придружена и със заболявания.
Не искам да кажа, че не трябва да защитаваме старите и болните, че не трябва да се грижим за тях. Но искам да кажа, че не трябва да жертваме абсолютно всичко заради тях. Смятам, че главната ни задача е да се грижим за децата, а не за родителите. Обратното противоречи на природата.
Животът е рисковано нещо и завършва със смърт, каквото и да направим. Лично аз искам да умра навреме. Не искам да причинявам на децата си мъки, ако се разболея от рак или слабоумие. Не искам да прекарам последните си години в изолация от всички и от всичко в името за грижата за моето здраве. Предпочитам да умра няколко години по-рано, благодарение на коронавирус, грип, възпаление на белите дробове или друга болест.
Моля, дори, когато изпитвате страх от смъртта - не забравяйте за децата. Те на първо място заслужават да мислим за тяхното здраве и бъдеще.
