Историята, която богатите западноевропейски държави си разказват, е хубава: те са щедри души, помагащи на по-бедните си източни съседи, които разчитат на субсидии от ЕС и добрата воля на т.нар. "нетни платци". Те също така обичат да обрисуват тези страни като неблагодарни получатели на помощ, като посочват евроскептичната реторика на лидери като унгарския премиер Виктор Орбан и полския лидер Ярослав Качински.
Но по-голямата макроикономическа картина разказва друга история. Противно на популярната мъдрост, повечето пари в Европа текат от Изток на Запад, а не обратното.
Когато страните от Източна Европа започнаха да се присъединяват към Европейския съюз, беше сключена сделка. Източните правителства се съгласиха да премахнат търговските бариери, така че западните компании да имат достъп до огромна група потребители нетърпеливи, за да се възползват максимално от своя нов капиталистически начин на живот. В замяна западните правителства обещаха да прехвърлят парите на ЕС на изток, за да може бившият съветски блок да изгради инфраструктурата, от която се нуждаеше отчаяно.
Инвестициите се изливаха на Изток. Бившите държавни лицензи се купуваха за оскъдни средства, а западният бизнес си отреди добър дял във всеки сектор на източната икономика. В резултат на това изискани потребителски стоки навлизат в източните домакинства. Големи чекове се пишеха в най-слабо развитите региони.
Това беше приветствано като успех. Работеше магията на "кохезионната политика" на ЕС: Изтокът започна да настига останалата част от клуба. Но най-големите "победители" в това развитие са западноевропейските страни, някои от които сега затягат кесиите си и настояват, че вече не могат "да плащат значително повече на ЕС, отколкото после получаваме".
В действителност парите, които западните страни изпращат в Източна Европа чрез бюджета на ЕС, бледнеят в сравнение с печалбите, които западните компании правят от инвестиции на Изток.
Между 2010 г. и 2016 г. Унгария, Полша, Чехия или Словакия получиха еквивалента на от 2% до 4% от своя БВП като еврофондове. Но притокът на капитал, излизащ от тези страни през същия период, беше между 4% и близо 8% от БВП.
Западноевропейските компании също печелят големи пари от обществени поръчки, финансирани от ЕС в Източна Европа. Първата високоскоростна влакова линия, пресичаща Балтика, е проектирана от испански, немски и френски фирми. Първата голяма поръчка за строителство на проекта беше възложена на белгийска компания.
Тази динамика виждам лично, когато съм вкъщи в Румъния, където местните супермаркети принадлежат на вериги, притежавани от Франция, като Carrefour или Auchan. Моят телефонен оператор е френски. Водата, която излиза от чешмата ми, се осигурява от френска компания. Аз също плащам сметката си за газ във френска мултинационална компания - чрез банка, собственост на Франция.
Притокът на богатство от Изток към Запад може да се види и в изтичането на мозъци на квалифицирани работници, които регионът е преживял - огромна цена, която не фигурира в екселските таблици за преговарящите за бюджета на ЕС.
Вземете например здравния сектор. Никакви европейски средства не компенсират 10-те процента румънски лекари, които всяка година напускат страната, за да лекуват пациенти на Запад, например. Страната вече е загубила половината от лекарите си между 2009 и 2015 г.
Малко след присъединяването на Полша над 60% от студентите по медицина пети и шести курс заявиха, че планират да работят в чужбина; в България тази цифра нарасна до 90%.
В преговорите за следващия седемгодишен бюджет европейските лидери биха могли да разгледат по-голямата картина. Разговорите не могат да се отнасят само за публичните пари и не бива да се превръщат в кавга между "нетни участници" и "нетни бенефициенти".
Идеята, че в бюджетната игра на ЕС има "губещи" и "победители", е икономически погрешна - всички сме нетни бенефициенти на единния пазар на ЕС. Освен това е политически опасно.
Brexit ни показа, че когато основните политици започнат да казват, че трябва да получат обратно "парите си", тогава популистите започват да твърдят, че страната трябва да "вземе обратно контрола".
ЕС е голяма сделка, която е от полза за всички ни, стига всички да си спомнят, че както играят своята роля, така и плащат за нея.
Кохезионната политика на ЕС не е благотворителност. Крайно време е западните политици да кажат на своите избиратели колко много техните страни се възползват от разширяването на блока на Изток.
Коментар в Politico на Клотилд Арман, румънски евродепутат и член на бюджетната комисия на Европарламента. Преводът е на БГНЕС.
