По данни от Информационната система за борба с COVID-19, на база дата на карантиниране на потвърден случай, към 08.10.2021 г. кумулативната заболяемост от COVID-19 e най-висока при децата на възраст 17 г. – 5 320,43 на 100 000 население, следвани от децата на 16 г. и 15 г., съответно 4 899,81 и 4 753,35. Това пише в доклад до Стойчо Кацаров главният здравен инспектор доц. Ангел Кунчев.
Според документа, изготвен на база математически модели от гл. ас. д-р Лъчезар Томов, през септември 2021 г. се отчитат най-високите стойности в детската заболяемост от COVID-19 от началото на пандемията, с изключение само на възрастите 15 г. и 18 г., където през март 2021 г. отчетената месечна заболяемост е била по-висока. Заболяемостта от COVID-19 през 2021 г. при децата съществено надвишава тази през 2020 г. Причина за това е от една страна подобрената възможност за изследване на всяко лице със съмнение за инфекция, причинена от новия коронавирус, а от друга - появата на варианти на безпокойство с по-висока заразност, прилагането или не на ограничително-изолационни (нефармацевтични) мерки и тяхното спазване. През 2021 г., поради натрупана умора и лоша информационна кампания за ползата и спазването на основните противоепидемични мерки, въпреки разпространението на Делта вариант със значително по-висок вирусен товар и контагиозен индекс, въведените в страната мерки се неглижират от гражданите, което спомага за предаването на вируса сред различните групи от населението, в т.ч. и сред децата.
При сравняване на месечната заболяемост от COVID-19 при децата от различните възрастови групи (доучилищна – 0-6 г., начален етап на обучение – 7-10 г., среден етап на обучение 11-13 г. и горен етап на обучение 14-18 г.) ръст се отчита при всички групи, като най-голям спрямо предходните месеци юни-юли е при децата от горен курс. Ръст в броя на новозаразените деца се регистрира още през м.август тази година, вследствие на проведени организирани летни лагери и почивки, в рамките на които бяха регистрирани епидемични взривове сред летуващите деца в няколко области на страната. Интересен е фактът, че през м.август и септември висока месечна заболяемост се наблюдава при децата до 1 г., най-вероятно поради предаване на инфекцията в семейството от родители, братя, сестри и др., както и вертикално по време на раждането, пише още доц. Кунчев. Той се позовава на анализа на гл.ас. д-р Лъчезар П. Томов, НБУ, според който случаите при групата 0-19 години достига рекордни нива след началото на учебната 2021/2022 г..
При сравняване на относителния ръст при децата и възрастовите групи на родителите на седмична база ясно се вижда закъснението между 0-19 г и 30-59 г, т.е. че заболяемостта първо расте при децата, а после при родителите: предаването на инфекцията от деца към родители доминира. С оглед на съвпаденията по време между скоковете при деца и началото на учебната година, хипотезата за ролята на училищата изглежда най-вероятна, категоричен е доц. Кунчев.
В абсолютен размер, новорегистрираните дневно деца надминават 300, а средноседмичните случаи нарастват с 60%. Относителният дял на потвърдените случаи сред учениците през предходните епидемични вълни е с ръст от 2% на 4% при присъствено обучение. С подема на епидемичния процес през м. август относителният дял на децата достигна до 18%, в контекста на масовото разпространение на Делта варианта, след което спадна до 6% и в последствие през втората половина на м. септември се удвои. Според гл.ас. д-р Лъчезар П. Томов, от наличните от последната седмица данни на Единния информационен портал (статистика в отворен формат) за регистрираните случаи на COVID-19 по възрастови групи 0-1 г.,1-5 г., 6-9 г., 10-14г. и 15-19 е видно, че случаите при 10-14 г. и 15-19 г. не само съставляват мнозинството от случаите, но и тенденцията на ръст при тях е основната. Цитираното по-горе отново потвърждава, че през м. септември в страната се отчита съществен ръст на случаите на COVID-19 при децата, което съвпада както в повишената епидемична активност на процеса, така и със стартирането на учебната година. Към момента е регистрирано и забавеното с 3 седмици нарастване на заболяемостта в групата на 20-49 г., вероятно заразени и заболели родители и други контактни на децата членове на семействата.
От проведения от гл. ас. д-р Лъчезар П. Томов математически анализ и прогноза на разпространението на COVID-19 при децата е установено, че Делта варианта се отличава от другите варианти с по-високата си заразност, с базово репродуктивно число R0=6-8, при което разпространението при възрастови групи с по-интензивни контакти е многократно по-голямо. Вероятна причина за усилване на инфекциите в детска възраст е и ваксинационния обхват при възрастните, което „изтласква“ инфекциозния процес в групата на неваксинираните – децата, т.нар. „подмладяване“ на инфекцията и възможността за нейното разпространение сред тях. Този феномен е установен и в държави с високо ваксинационно покритие и тепърва предстоят проучвания в тази насока. В допълнение, съгласно последната оценка на риска на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията, предвид високата заразност на Делта варианта, рискът от предаване на вируса в учебните заведения е по-висок спрямо предходните варианти, което налага прилагането на съотносими нефармацевтични мерки.
Според доц. Кунчев, избягването на струпвания, добра хигиена, подобрена вентилация, носене на маски и др. са основни инструменти за намаляване на предаването на инфекцията в училищата. Като добър подход се посочва и прилагането на периодични, дори ежедневни изследвания в училищата с оглед намаляване прекъсването на образователния процес и отсъствията от училище. Освен това, Световната здравна организация в свое научно кратко съобщение за COVID-19 при децата и подрастващите заключава, че децата и подрастващите са възприемчиви към заразяване със SARS-CoV-2 и вероятно предават вируса на околните. Рискът от предаване на вируса от и на децата зависи от разпространението на заболяването в общността, прилаганите мерки за контрол на вируса и биологични фактори, свързани със самия вирус (напр. типа на циркулиращия вариант). СЗО препоръчва подходящи мерки за защита като физическа дистанция, хигиена на ръцете, адекватна вентилация и носенето на маски да бъдат постоянно прилагани в училищата, особено в условията на липсваща ваксинация за всички ученици.
Заради всичко това, доц. Кунчев предлага да се въведат редица противоепидемични мерки в учебните заведения в страната, като задължително носене на защитна маска за лице от всички деца от пети клас включително нагоре по време на престоя и обучението им в учебните заведения в страната, както и за целия педагогически и непедагогически персонал по време на престоя им в учебните заведения в страната. Предлага се още ограничаване струпването на ученици, чрез преустановяване на извънкласни дейности при смесване на деца от различни паралелки. Всички дейности да се провеждат със задължително носене на защитна маска за лице, а децата да спортуват само на открито при наличие на метеорологична възможност, като се наложи пълна забрана на използването на физкултурни салони и зали в училищата.
С оглед на бързо нарастващата заболяемост сред децата, поради по-голямата заразност на Делта варианта, предлагам още да се въведат ясни критерии за провеждане на присъствено и дистанционно обучение при достигнати различни нива на 14-дневна заболяемост, като при достигане на 14-дневна заболяемост на и над 500 на 100 000 население, въвеждане на обучение в електронна среда по график и недопускане на повече от 50% от паралелките в присъствено обучение. При достигане на 14-дневна заболяемост над 750 на 100 000 население - преустановяване на учебния процес. При отсъствие на над 20% от учениците от училище и/или поставени под карантина над 30% от паралелките в дадено училище в област от т.нар. червено ниво и нарастваща тенденция в 14-дневната заболяемост – преминаване на обучение в електронна среда по график, с присъствено обучение на паралелки с най-малък брой отсъстващи и не повече от 60% от паралелките.
