Изследователи откриха, че древни цилиндрични печати може да държат ключа към декодирането на протоклинописни знаци.
В прашните градове държави на древна Месопотамия, много преди появата на писмения език, мистериозни символи, гравирани в каменни цилиндри, разказват истории за търговия, собственост и управление.
Регионалното управление на образованието - София и Еуратек ООД, официален вносител на Škoda в България, организираха празничен спектакъл по случай Деня на българската азбука, книжовност и култура на 24 май в София.
Учени от университета в Кеймбридж завършиха 23-годишни усилия за съставяне на речник на старогръцки език. За да направят това, те трябвало да изследват различни литературни произведения, от епосите на Омир до произведения от II век.
През 1918 г. археолозите откриват необичаен обект на пазарния площад на град Велс (Северозападна Австрия). Това е дръжка на нож с дължина няколко сантиметра, изработена от слонова кост.
Изследователски екип от Катедрата по лингвистика на университета в Кьолн дешифрира писмена система на Кушанската империя, една от влиятелните държави в историята на Централна Азия.
Смята се, че Jiaguwen, или надписите на оракулски кости, са най-ранните знаци, които се използват и до днес в Китай.
Те са открити за първи път през 1899 г.
Археолози са открили близо до Кеймбридж фрагмент от костен артефакт, изработен от човешки череп. Редкият предмет по форма напомня на гребен, но съдейки по липсващите следи от износване, може да е бил използван като амулет.
Смята се, че това е най-старото известно изречение, написано на най-ранната азбука. Надписът върху луксозен артикул – гребен от слонова кост – гласи: „Нека този гребен изкорени въшките от косата и брадата".
Смята се, че буквите са преминали през дълга трансформация - от рисунки до абстрактни форми. Но изследователи от Австралия и Германия, използвайки за пример създадена през XIX век либерийска писменост, са установили, че това не е съвсем вярно.
Денят на нашата славянска писменост и култура - 24 май, наближава. Ето какво ни провокира да ви представим някой неостаряващи ученически бисери по литература.
Добре направиха патриотите, че предлагат да се преименува 24 май, като се махне славянският елемент.
Има и други детайли освен названието, например на коя дата да се празнува, да се слее ли с църковния или да си остане светски.
Уникални накити с библейски сюжети от сребро с позлата и седеф, икони и изящни богослужебни кръстове от средновековието, факсимилета на глаголически и кирилски текстове и на ценни исторически документи са изложени за кратко в централното фоайе на БАН.
В българския език нашият народ е откривал своето спасение от робството, от мракобесието, от отчаянието. Българската писменост се е превърнала в наш щит.
През 1918 г. археолозите откриват необичаен обект на пазарния площад на град Велс (Северозападна Австрия). Това е дръжка на нож с дължина няколко сантиметра, изработена от слонова кост.
Денят на нашата славянска писменост и култура - 24 май, наближава. Ето какво ни провокира да ви представим някой неостаряващи ученически бисери по литература.
Уникални накити с библейски сюжети от сребро с позлата и седеф, икони и изящни богослужебни кръстове от средновековието, факсимилета на глаголически и кирилски текстове и на ценни исторически документи са изложени за кратко в централното фоайе на БАН.
Смята се, че буквите са преминали през дълга трансформация - от рисунки до абстрактни форми. Но изследователи от Австралия и Германия, използвайки за пример създадена през XIX век либерийска писменост, са установили, че това не е съвсем вярно.
Смята се, че Jiaguwen, или надписите на оракулски кости, са най-ранните знаци, които се използват и до днес в Китай.
Те са открити за първи път през 1899 г.
Добре направиха патриотите, че предлагат да се преименува 24 май, като се махне славянският елемент.
Има и други детайли освен названието, например на коя дата да се празнува, да се слее ли с църковния или да си остане светски.
Изследователски екип от Катедрата по лингвистика на университета в Кьолн дешифрира писмена система на Кушанската империя, една от влиятелните държави в историята на Централна Азия.
Археолози са открили близо до Кеймбридж фрагмент от костен артефакт, изработен от човешки череп. Редкият предмет по форма напомня на гребен, но съдейки по липсващите следи от износване, може да е бил използван като амулет.
Изследователи откриха, че древни цилиндрични печати може да държат ключа към декодирането на протоклинописни знаци.
В прашните градове държави на древна Месопотамия, много преди появата на писмения език, мистериозни символи, гравирани в каменни цилиндри, разказват истории за търговия, собственост и управление.
Смята се, че това е най-старото известно изречение, написано на най-ранната азбука. Надписът върху луксозен артикул – гребен от слонова кост – гласи: „Нека този гребен изкорени въшките от косата и брадата".
Учени от университета в Кеймбридж завършиха 23-годишни усилия за съставяне на речник на старогръцки език. За да направят това, те трябвало да изследват различни литературни произведения, от епосите на Омир до произведения от II век.
В българския език нашият народ е откривал своето спасение от робството, от мракобесието, от отчаянието. Българската писменост се е превърнала в наш щит.
Регионалното управление на образованието - София и Еуратек ООД, официален вносител на Škoda в България, организираха празничен спектакъл по случай Деня на българската азбука, книжовност и култура на 24 май в София.
Най-старата известна азбука е открита гравирана върху глинени цилиндри с дължина на пръстите, открити в гробница в Сирия.
Изследователи откриха, че древни цилиндрични печати може да държат ключа към декодирането на протоклинописни знаци. В прашните градове държави на древна Месопотамия, много преди появата на писмения език, мистериозни символи, гравирани в каменни цилиндри, разказват истории за търговия, собственост и управление.
Регионалното управление на образованието - София и Еуратек ООД, официален вносител на Škoda в България, организираха празничен спектакъл по случай Деня на българската азбука, книжовност и култура на 24 май в София.
На 24 май честваме Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
Дървена плочка, изписана с недешифрираната писменост ронгоронго от Рапа Нуи (известен също като Великденския остров), датира от 15.
Учени от университета в Кеймбридж завършиха 23-годишни усилия за съставяне на речник на старогръцки език. За да направят това, те трябвало да изследват различни литературни произведения, от епосите на Омир до произведения от II век.
Кой е най-старият език на света? На този въпрос е почти невъзможно да се отговори, защото писмените сведения са оскъдни или никакви.
През 1918 г. археолозите откриват необичаен обект на пазарния площад на град Велс (Северозападна Австрия). Това е дръжка на нож с дължина няколко сантиметра, изработена от слонова кост.
Изследователски екип от Катедрата по лингвистика на университета в Кьолн дешифрира писмена система на Кушанската империя, една от влиятелните държави в историята на Централна Азия.
Смята се, че Jiaguwen, или надписите на оракулски кости, са най-ранните знаци, които се използват и до днес в Китай. Те са открити за първи път през 1899 г.
Археолози са открили близо до Кеймбридж фрагмент от костен артефакт, изработен от човешки череп. Редкият предмет по форма напомня на гребен, но съдейки по липсващите следи от износване, може да е бил използван като амулет.
Докато основните езици в света с времето опростяват писмеността, съществува едно забележително изключение: китайският език.
Смята се, че това е най-старото известно изречение, написано на най-ранната азбука. Надписът върху луксозен артикул – гребен от слонова кост – гласи: „Нека този гребен изкорени въшките от косата и брадата".
Смята се, че буквите са преминали през дълга трансформация - от рисунки до абстрактни форми. Но изследователи от Австралия и Германия, използвайки за пример създадена през XIX век либерийска писменост, са установили, че това не е съвсем вярно.
Денят на нашата славянска писменост и култура - 24 май, наближава. Ето какво ни провокира да ви представим някой неостаряващи ученически бисери по литература.
Науката да се добави към названието на празника 24 май. За това настояват от Центъра за Инженерно-физични изследвания и иновации „Прометей“.
Добре направиха патриотите, че предлагат да се преименува 24 май, като се махне славянският елемент. Има и други детайли освен названието, например на коя дата да се празнува, да се слее ли с църковния или да си остане светски.
Книга-ключ към културната памет на българите предлага световноизвестният езиковед Харалд Харман с изданието "Загадката на Дунавската цивилизация".
Уникални накити с библейски сюжети от сребро с позлата и седеф, икони и изящни богослужебни кръстове от средновековието, факсимилета на глаголически и кирилски текстове и на ценни исторически документи са изложени за кратко в централното фоайе на БАН.
В българския език нашият народ е откривал своето спасение от робството, от мракобесието, от отчаянието. Българската писменост се е превърнала в наш щит.
