Докато основните езици в света с времето опростяват писмеността, съществува едно забележително изключение: китайският език. За своята история, наброяваща три хилядолетия, неговата писмена система става все по-сложна и все още е изключително трудна за изучаване.
С времето писмеността трябва да се опростява: това не само я прави достояние на широки слоеве от населението, но също така облекчава изучаването ѝ от чужденци, което позволява на езика да излезе извън границите на родната страна и да стане глобално достояние. По-рано лингвистите смятаха, че това правило не е подминато от нито един от основните езици на света и китайският не е изключение.
Всъщност, ако се погледнат йероглифите, използвани от жителите на Поднебесната империя преди три хиляди години, може да се види, че първоначалните пиктограми, напомнящи писмеността на Древен Египет, постепенно се превръщат в набор от щрихи, които вече много смътно напомнят на изходните рисунки. Реалността обаче се оказва доста по-сложна – в буквалния смисъл на думата.
Международен екип от изследователи е измерил визуалната сложност на повече от 750 000 китайски йероглифа в пет исторически етапа, от 1600 г. пр.н.е. до наши дни. За тяхна изненада резултатите показали, че с времето китайската писменост става все по-сложна и дори въвеждането на опростен китайски през 1956 г. не е променило общата тенденция.
Очевидно китайската писменост се опростява само до определено ниво, след което под заплаха се оказва правилното различаване на йероглифите. Освен това с времето броят на йероглифите в китайския език се е увеличило драстично, затова се наложило да се добавят повече контрастни детайли, за да се различават подобни знаци.
В опит да запази функционалността и да опрости писането китайската писменост в крайна сметка се е оказала в опасно равновесие, но все пак била една глава над останалите езици по света. Като се отчита, че броят на понятията в езика непрекъснато расте, а това изисква появата на нови йероглифи, може да се очаква, че с времето китайската писменост ще стане още по-сложна.
Твърди се, че Алберт Айнщайн е изразил необходимостта от това равновесие с фразата: „Направете го толкова просто, колкото е възможно, но не по-просто“.
Изследването е публикувано в списание Open Mind.
