Изследователи откриха, че древни цилиндрични печати може да държат ключа към декодирането на протоклинописни знаци.
В прашните градове държави на древна Месопотамия, много преди появата на писмения език, мистериозни символи, гравирани в каменни цилиндри, разказват истории за търговия, собственост и управление. Днес тези отпечатъци, оставени в глинени плочки преди повече от 5000 години, може да разкрият тайните зад раждането на самата писменост.
Екип от университета в Болоня е разкрил поразителни връзки между гравюрите на тези древни цилиндрични печати и първата в света система за писане, протоклинопис. Техните открития предлагат изкушаваща представа за това как символните образи, използвани в тези печати, са поставили основата за едно от най-дълбоките изобретения на човечеството: писаното слово.
Неразшифрована писменост от Великденския остров може да предхожда европейската колонизация
„Изобретяването на писмеността бележи прехода между праистория и история и резултатите от това изследване преодоляват това разделение, като илюстрират как някои късни праисторически изображения са били включени в една от най-ранните изобретени писмени системи“, казва Силвия Ферара, професор в катедрата по Класическа филология и италианистика в Университета на Болоня и водещ изследовател.
Преодоляване на пропастта между праисторията и историята
Протоклинопис, предшественик на напълно развитото клинописно писмо, се появява в град Урук около 3000 г. пр.н.е., в днешен Южен Ирак. Системата се състои от стотици пиктографски знаци, но повече от половината остават неразшифровани. В продължение на десетилетия изследователите се борят да обединят значението зад тези символи. Сега учените вярват, че отговорът се крие в цилиндричните печати, които предхождат протоклинописа с векове.
Печатите, обикновено направени от камък, са били гравирани с изображения, вариращи от животни до текстил. Те са били използвани за щамповане на орнаменти върху глинени плочки. Учените отдавна признават ролята на печатите в ранната месопотамска култура, главно за записване на търговия и собственост. Но едва наскоро била установена връзката между тези пиктограми и протоклинописа.
Дългият път към дешифрирането
Протоклинописна плочка. CDLI – Cuneiform Digital Library Initiative
Когато Ферара и нейните колеги започнали разследването си, те се стремили да разкрият дали специфични орнаменти на печати влияят пряко върху формите на протоклинописните знаци.
„Това беше нашият начален въпрос: изображенията допринесли ли са значително за изобретяването на знаци в първата писменост в региона?“, казва Ферара.
Чрез систематично сравняване на хиляди отпечатъци от печати със символите, открити върху прото-линописни плочки, те откриха доказателства за пряка връзка.
Оракулски кости са най-старата писмена система в света
„Ние се съсредоточихме върху отпечатъците от предписменния период и проследихме развитието им в протописмената фаза“, казва Катрин Кели, съавтор на изследването. „Това ни позволи да идентифицираме модели, свързани със стоки като текстил и керамика, които по-късно са се превърнали в протоклинописни знаци.“
Например плат с ресни, открит върху няколко печата, се появява в по-късни протоклинописни текстове, символизиращи транспортирането на стоки. Подобно преходно значение било открито в символи от керамика, подчертавайки как ежедневната търговия е повлияла на най-ранното писане.
Диаграми на протоклинописни знаци и техните предшественици от предписмени печати. CDLI – Cuneiform Digital Library Initiative
Тези открития предполагат, че писмеността в Месопотамия не е продукт на единичен пробив, а постепенен, децентрализиран процес, включващ много хора в широка географска област. „Изобретяването на писмеността всъщност е било много по-разпространено, отколкото си мислим“, отбелязва Ферара пред New Scientist. Това не е било просто създаване от горе надолу от елитите в Урук, но е включвало администратори и търговци от целия регион.
Еволюцията на ранното писане
Самият протоклинопис представлява форма на ранна писменост, което означава, че му липсва граматическата сложност на пълните писмени системи. Използва се предимно за държавни дела и за счетоводни цели – като например записване на количеството пшеница или броя на овцете, които се търгуват. Писането по онова време не е било свързано с разказване на истории. Ставало въпрос за организиране на материали, стоки и хора.
И все пак, протоклинописът поставя основата на истинската писменост, която по-късно ще се появи в напълно развитото клинописно писмо. Тази система, датираща от около 3200 г. пр.н.е., позволява по-сложни записи, включително Законника на Ур-Наму (ок. 2100 – 2050 г. пр.н.е.), най-стария известен законов кодекс, оцелял до днес.
Изследователи дешифрираха енигматичната древна кушанска писменост
Въпреки че откритията на изследователите са новаторски, те признават, че голяма част от протоклинописа остава загадка. Над половината от известните символи все още не са дешифрирани и екипът на Ферара вярва, че продължаващото проучване на цилиндричните печати може да помогне да се разкрие значението на повече знаци.
Статията на Ферара и колегите ѝ е публикувана в списание Antiquity.
