Изследователски екип от Катедрата по лингвистика на университета в Кьолн дешифрира писмена система на Кушанската империя, една от влиятелните държави в историята на Централна Азия.
Кушанската писменост озадачава учените повече от седемдесет години, а сега екип от изследователи в Университета в Кьолн са успели да го дешифрират, пише Arkeonews.
В продължение на няколко години Свеня Бонман, Якоб Халфман и Натали Коробзов изследвали надписи, открити в пещери, както и знаци върху купи и глинени съдове от различни централноазиатски страни, за да подредят парчетата от пъзела.
Оракулски кости са най-старата писменост в света
На 1 март 2023 г. те за първи път обявили своето частично дешифриране на кушанската писменост на онлайн конференция на Академията на науките на Република Таджикистан. В момента са прочетени около 60 процента от знаците и групата работи по дешифрирането на останалите знаци. Подробно описание на дешифрирането е публикувано в списанието Transactions of the Philological Society под заглавието „Частично дешифриране на неизвестната кушанска писменост“.
Новото откритие води до пробив
„Неизвестната кушанска писменост“ е система за писане, използвана в части от Централна Азия между около 200 г. пр.н.е. и 700 г. сл.н.е. Може да се свърже както с ранните номадски народи на евразийските степи, като Юеджи, така и с управляващата династия на Кушаните. Кушаните основават империя, която, наред с други неща, е отговорна за разпространението на будизма в Източна Азия. Те също така създават монументална архитектура и произведения на изкуството.
Досега са известни няколко десетки предимно кратки надписи, повечето от които произхождат от територията на днешните държави Таджикистан, Афганистан и Узбекистан. Има и по-дълъг триезичен надпис, открит от френски археолози през 1960 г. в Афганистан: върху камък на 4320 m надморска височина на планината Карабаю, на около 100 км югозападно от Кабул.
Най-древният надпис в света се оказа заклинание
Писмената система е известна от 50-те години на миналия век, но никога не е била дешифрирана успешно. През 2022 г. е намерен двуезичен надпис, издълбан в скала в дефилето Алмоси в Северозападен Таджикистан, на около 30 км от столицата Душанбе. Освен кушанска писменост той съдържа и раздел на познатия вече бактрийски език. Това откритие води до подновени опити на няколко изследователи да декодират скрипта – независимо един от друг. В крайна сметка лингвистите от университета в Кьолн успели частично да дешифрират писмената система в сътрудничество с таджикския археолог д-р Бобомуло Бобомулоев.
200 години след дешифрирането на египетските йероглифи
Екипът приложил методология, базирана на начина, по който неизвестните писмености са били дешифрирани в миналото, т.е. египетските йероглифи с помощта на Розетския камък, древно персийско клинописно писмо или гръцко линейно писмо Б: Благодарение на известното съдържание на двуезичния надпис, открит в Таджикистан (бактрийска и кушанска писменост) и триезичния надпис от Афганистан (гандхари или средноиндоарийско, бактрийско и кушанско писмо), Бонман, Халфман и Коробзов успели постепенно да направят изводи за вида на писмеността и езика.
Пробивът най-накрая станал възможен благодарение на царското име Вема Тахту, което се появява и в двата бактрийски паралелни текста, и на титлата „Цар на царете“, която била идентифицирана в съответните раздели на кушанското писмо. Стъпка по стъпка, използвайки бактрийския паралелен текст, лингвистите успели да анализират допълнителни последователности от знаци и да определят фонетичните стойности на отделните знаци.
Ключ към по-доброто разбиране на Кушанската култура
Според изследователите кушанската писменост е записала напълно непознат средноирански език, който не е нито идентичен с бактрийския, нито с езика, известен като хотанска сака, който някога е бил говорен в Западен Китай. Езикът вероятно заема средна позиция в развитието между тези езици. Това може да бъде или езикът на уседналото население на Северна Бактрия (на част от територията на днешен Таджикистан), или езикът на определени номадски народи от Вътрешна Азия (Юеджи), които първоначално са живели в Северозападен Китай. За определен период от време той очевидно е служил като един от официалните езици на Кушанската империя заедно с бактрийския, гандхари/средноиндоарийски и санскрит. Като предварително име изследователите предлагат термина „етео-тохарски“, за да опишат новооткрития ирански език.
Тракийската писменост е най-старата в света, келтите и галите са тракийски племена
Групата планира бъдещи изследователски пътувания до Централна Азия в тясно сътрудничество с таджикски археолози, тъй като се очакват нови находки на допълнителни надписи и вече са открити обещаващи потенциални обекти. Първият автор Свеня Бонман отбелязва: „Нашето дешифриране на тази писменост може да помогне за подобряване на разбирането ни за езика и културната история на Централна Азия и Кушанската империя, подобно на дешифрирането на египетските йероглифи или глифите на маите за нашето разбиране за Древен Египет или цивилизацията на маите.”
