Ако в края на юли не може да се направи по-добра прогноза за годишното изпълнение на приходите в сравнение с тази от миналия октомври, нещо е много сбъркано.
„Цените на енергоносителите тази година са значително по-ниски, отколкото бяха предишната. Ако някой все още използва такива оправдания, за да вдига своите – производствени, на услуги и други, не звучи сериозно“.
В днешното издание на "Видимо и невидимо: Бизнес клуб" Георги Найденов ни среща с Калоян Стайков – главен икономист в Института за енергиен мениджмънт, преди това е работил в Института за пазарна икономика и Центъра за икономическо развитие.
"Прогнозите и през миналата и през тази година са за задържане на цените на природния газ на високи нива. Поне през тази година ще се запазят около сегашните нива.
Таванът на цените на горивата създава изкуствен недостиг на пазара, който увеличава цените за крайните клиенти. Това заяви Калоян Стайков, икономически експерт в Института по енергиен мениджмънт.
Ситуацията с нефтените пазари и горивата се разминават, като при горивата не се вижда някакво сериозно намаление. Там големият проблем е рафинерията в България и има недобре функциониращ пазар на горивата у нас.
България има голяма зависимост от Русия, но не трябва да забравяме, че страната не е голям потребител на природен газ, каза по БНР икономистът Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт.
Реално погледнато, при средно потребление на домакинство от 350 киловата, разликата от увеличението на цените нямаше да е голяма, замразяването на цените е в полза на домакинствата, които имат по-високо потребление.
Това не е конспирация. Това е правомощие на КЕВР по силата на чл. 31а от Закона за енергетиката и чл. 40 от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, което може да става веднъж на тримесечие и в съкратени срокове (за разлика от стандартния срок за ценовите решения, който е 30 дни).
Ако бизнесът сега плаща висока цена на тока, няма логика държавна помощ да влезе в сила от 2022 година. В бюджета има достатъчно възможности за гъвкаво разместване и намиране на пари за помощ сега.
Вторият стълб "Зелена България" на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България дава възможност на страната ни да се възползва от ресурс на стойност 4,5 млрд.
При разразяващата се икономическа криза в следствие на епидемията от коронавируса, няма по-важно от подкрепата на държавата за бизнеса и работните места.
Не мисля, че в момента има някой, който би могъл да направи ясна оценка на това какво може да очакваме, защото неизвестните в това уравнение са твърде много.
Не мисля, че в момента има някой, който би могъл да направи ясна оценка на това какво може да очакваме, защото неизвестните в това уравнение са твърде много.
Това не е конспирация. Това е правомощие на КЕВР по силата на чл. 31а от Закона за енергетиката и чл. 40 от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, което може да става веднъж на тримесечие и в съкратени срокове (за разлика от стандартния срок за ценовите решения, който е 30 дни).
България има голяма зависимост от Русия, но не трябва да забравяме, че страната не е голям потребител на природен газ, каза по БНР икономистът Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт.
Вторият стълб "Зелена България" на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България дава възможност на страната ни да се възползва от ресурс на стойност 4,5 млрд.
Реално погледнато, при средно потребление на домакинство от 350 киловата, разликата от увеличението на цените нямаше да е голяма, замразяването на цените е в полза на домакинствата, които имат по-високо потребление.
Ако бизнесът сега плаща висока цена на тока, няма логика държавна помощ да влезе в сила от 2022 година. В бюджета има достатъчно възможности за гъвкаво разместване и намиране на пари за помощ сега.
При разразяващата се икономическа криза в следствие на епидемията от коронавируса, няма по-важно от подкрепата на държавата за бизнеса и работните места.
Ако в края на юли не може да се направи по-добра прогноза за годишното изпълнение на приходите в сравнение с тази от миналия октомври, нещо е много сбъркано.
Таванът на цените на горивата създава изкуствен недостиг на пазара, който увеличава цените за крайните клиенти. Това заяви Калоян Стайков, икономически експерт в Института по енергиен мениджмънт.
"Прогнозите и през миналата и през тази година са за задържане на цените на природния газ на високи нива. Поне през тази година ще се запазят около сегашните нива.
В днешното издание на "Видимо и невидимо: Бизнес клуб" Георги Найденов ни среща с Калоян Стайков – главен икономист в Института за енергиен мениджмънт, преди това е работил в Института за пазарна икономика и Центъра за икономическо развитие.
Ситуацията с нефтените пазари и горивата се разминават, като при горивата не се вижда някакво сериозно намаление. Там големият проблем е рафинерията в България и има недобре функциониращ пазар на горивата у нас.
„Цените на енергоносителите тази година са значително по-ниски, отколкото бяха предишната. Ако някой все още използва такива оправдания, за да вдига своите – производствени, на услуги и други, не звучи сериозно“.
Ако в края на юли не може да се направи по-добра прогноза за годишното изпълнение на приходите в сравнение с тази от миналия октомври, нещо е много сбъркано.
„Цените на енергоносителите тази година са значително по-ниски, отколкото бяха предишната. Ако някой все още използва такива оправдания, за да вдига своите – производствени, на услуги и други, не звучи сериозно“.
В днешното издание на "Видимо и невидимо: Бизнес клуб" Георги Найденов ни среща с Калоян Стайков – главен икономист в Института за енергиен мениджмънт, преди това е работил в Института за пазарна икономика и Центъра за икономическо развитие.
Намалява небходимостта от компенсации за тока, защото цените падат, каза пс БНР Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт.
"Комисията за защита на потребителите и Комисията за защита на конкуренцията са два органа, които очевидно не си вършат работата достатъчно добре.
"Прогнозите и през миналата и през тази година са за задържане на цените на природния газ на високи нива. Поне през тази година ще се запазят около сегашните нива.
Таванът на цените на горивата създава изкуствен недостиг на пазара, който увеличава цените за крайните клиенти. Това заяви Калоян Стайков, икономически експерт в Института по енергиен мениджмънт.
Засега възможностите за доставка на газ нито са изпуснати, нито положението е отчайващо, така че да започнем да се притесняваме.
Ситуацията с нефтените пазари и горивата се разминават, като при горивата не се вижда някакво сериозно намаление. Там големият проблем е рафинерията в България и има недобре функциониращ пазар на горивата у нас.
България има голяма зависимост от Русия, но не трябва да забравяме, че страната не е голям потребител на природен газ, каза по БНР икономистът Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт.
Реално погледнато, при средно потребление на домакинство от 350 киловата, разликата от увеличението на цените нямаше да е голяма, замразяването на цените е в полза на домакинствата, които имат по-високо потребление.
Това не е конспирация. Това е правомощие на КЕВР по силата на чл. 31а от Закона за енергетиката и чл. 40 от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, което може да става веднъж на тримесечие и в съкратени срокове (за разлика от стандартния срок за ценовите решения, който е 30 дни).
Ако бизнесът сега плаща висока цена на тока, няма логика държавна помощ да влезе в сила от 2022 година. В бюджета има достатъчно възможности за гъвкаво разместване и намиране на пари за помощ сега.
Вторият стълб "Зелена България" на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България дава възможност на страната ни да се възползва от ресурс на стойност 4,5 млрд.
При разразяващата се икономическа криза в следствие на епидемията от коронавируса, няма по-важно от подкрепата на държавата за бизнеса и работните места.
Не мисля, че в момента има някой, който би могъл да направи ясна оценка на това какво може да очакваме, защото неизвестните в това уравнение са твърде много.
Ситуацията в сектор „Енергетика“ е много сериозна. Това става ясно от доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ).
