"По следите на забравените" е спортна рубрика на Actualno.com, в която търсим историите и съдбите на спортисти, останали в сянката на времето.
В западната част на столицата, зад шумните булеварди и високите блокове, се крие един свят, различен от останалите. Там улиците говорят на свой език, музиката се лее от отворени прозорци, децата играят в праха, а животът кипи денонощно. А там, където животът не спира, се раждат стотици истории – някои - тежки, други - вдъхновяващи. Една от тях е на Борис Георгиев - едно момче от "Факултета", което нямаше пари за ръкавици и екип, но развя българското знаме на олимпийските игри и се превърна в един от най-техничните родни боксьори в историята.
От "Факултета" до световната сцена
Това не е история за спорт, а за духа. За силата да тръгнеш от нищото и да стигнеш до върха. За едно момче от "Факултета" и за надеждата, че оттук се излиза към големия свят. Но преди олимпийския медал, преди аплодисментите и славата, стои една съдба, която не се различава особено от тази на десетките хиляди души в най-голямата ромска махала в София. Детството му минава в постоянни битки – той е изгонен от училище и местния футболен отбор заради буйния си характер, който често го въвлича в сбивания и конфликти. Но точно тогава животът се усмихва на малкия "побойник".
На 9-годишна възраст попада в боксовата зала на Славия – място, което ще промени целия му свят. Той сам я намира, защото иска да се запише да тренира, но неговият бъдещ треньор Йордан Стоянов - Старото му отказва. Боби си тръгва разплакан от залата, защото за него "няма място". Сълзите му не стихват до дома. Той обяснява на близките си, че са отказали да го вземат на тренировка, но вуйчо му му обещава, че ще го заведе, защото познава хората. Малкият Боби не спи цяла нощ от вълнение. Още на следващия ден двамата отиват в залата, а вуйчо му плаща такса за един месец. Борис започва да тренира сутрин и следобед, но таксата няма да бъде по възможностите на родителите му за следващите месеци.
Да победиш Тервел Пулев в първия си мач
Още през първата седмица в залата виждат таланта на слабото момче, но са наясно, че той не произлиза от богато семейство и таксата би се оказала проблем за развитието му. Тогава шефът на боксовия клуб Николай Стоянов го вика и му казва, че няма нужда да плаща такса. Стоянов обяснява, че предстои състезание и ако победи, ще му дадат премия. Самият Борис се съмнява в способностите си, но треньорите явно виждат в това 9-годишно момче талант, необуздана енергия и несломим дух, които само чакат да бъдат насочени в правилната посока. 20 дни по-късно Борис Георгиев е на състезание. А първият му съперник ще е не кой да е, а друг бъдещ олимпийски медалист – Тервел Пулев. В ъгъла му стои по-големият му брат Кубрат. Кобрата непрестанно дава насоки на брат си, но това се оказва недостатъчно, защото победата е за новото дете-чудо на бокса – Борис Георгиев.
Изгряващата звезда на европейската сцена
Не след дълго талантът на Боби вече е ясен за по-широката аудитория. Едва на 17 години той печели сребърен медал от Европейското първенство за мъже. Той губи на финала от бъдещия световен шампион Рамаз Палиани. Година по-късно прибавя най-ценния български трофей в аматьорския бокс към витрината си - купа "Странджа". През 2002 година отново остава на втората позиция на шампионата на Стария континент. Добрите му изяви му печелят квота за Олимпийските игри през 2004 г., които ще се проведат в Атина.
Всички смятат, че няма кой да спре Борис Георгиев по пътя към олимпийската титла в категория до 64 кг. Той обаче пристига на гръцка земя със сериозна травма, която е получил по време на последния спаринг седмица по-рано– спукана кост на ръката. Пищящ от болка, на инжекции, но готов да се докаже на най-голямата сцена, той достига до бронза. За Боби медалът от олимпийските игри е по-ценен от всяко друго отличие.
През 2006 година той става европейски шампион по бокс за аматьори. Тогава прибавя и втори триумф на купа "Странджа". Четири години след бронзовия успех в Атина Георгиев получава втори шанс да сбъдне голямата си мечта на Игрите в Пекин през 2008 г. - да стане олимпийски шампион. Той вече е зрял боксьор, натрупал опит и жаден за реванш. Но в китайската столица няма и следа от онова момче, което излиза на ринга и не оставя шанс на конкурентите си. Напрежението е превзело мислите му и си тръгва от Пекин само с участие.
Как Борис Георгиев от "Факултета" стана Боби Джордж
След Олимпийските игри в Пекин, Георгиев слиза от аматьорския ринг и се отправя към Англия, където се ражда професионалният боксьор Боби Джордж. Той слиза от самолета без да познава никого и без да знае английски. Боят се оказват универсален език и качествата на Георгиев не остават незабелязани на Острова. Още на втория си ден той подписва доходоносен договор. Следват 7 мача със седем поредни победи на професионалния ринг. Впоследствие Георгиев не успява да се разбере с мениджъра, с когото иска, и се оттегля от спорта.
Междувременно се развихря огромен скандал с родния състезател. В апогея на антибългарската кампания на Острова екип на английския таблоид "Daily Mail" пристига в България, за да изнесе на сънародниците си открит урок от калните улици на "Факултета". Боби е едно от лицата на митичните 29 милиона български и румънски емигранти, които според медията са готови да атакуват английската социална система.
Въпреки скандала с медиите и неразбирателството за бъдещето му, Георгиев е категоричен, че българите, които искат да станат професионални боксьори, не бива да остават в България, а да се насочат към чужбина. Днес Борис Георгиев отново е там, където започна всичко – в залата на Славия. Той търси следващия голям талант от "Факултета", който ще докаже, че няма значение от къде тръгваш, а на какво си готов, за да постигнеш целите си.
Автор: Дария Александрова
ОЩЕ: Олимпиецът, който даде на света Доктор Хаус
*Очаквайте статии от рубриката "По следите на забравените" всеки петък от 07:00 часа в Actualno Sport
Още интересни истории ще откриете в завладяващите спортни рубрики на Actualno.com!
