При разразяващата се икономическа криза в следствие на епидемията от коронавируса, няма по-важно от подкрепата на държавата за бизнеса и работните места. Обявената от премиера схема 60 на 40%, обяче не вдъхва надежди за съхраняване на заетостта и стана повод за остри критики и съмнения, изразявании и от представители на бизнеса, и от полтици. Потърсихме мнението на Калоян Стайков, старши икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ) дали подготвяното постановление за компенсациите ще защити бизнеса и работните места.
Г-н Стайков, ефективна ли ще е, според Вас, предлаганата схема 60 на 40% за компенсиране на работодателите и подкрепа на заетостта?
Мерките със сигурност ще имат ефект, макар все още да са необходими някои уточнения в обхвата им. По тази, както и по другите мерки, трябва да се направят няколко принципни уточнения: те следва да са с краткосрочен характер; да са насочени към бизнеса, така че да се облекчи финансовия натиск върху компаниите и евентуална загуба на работни места, не могат да заместят или изцяло да компенсират понижената икономическа активност. Самата мярка изглежда адекватна от гледна точка на споделяне на отговорността - бюджетът се ангажира да покрие малко над 50% от разходите за труд (заплати и осигуровки), работодателите се ангажират да платят останалата част и да не закриват работните места, имат право да намаляват работно време, пускане в платен и неплатен отпуск, но ще запазят бизнеса си, а работниците могат да жертват до половината от платения си годишен отпуск и/или част от дохода, но ще запазят работното си място.
Удачен ли е подборът на правоимащите компенсации?
Обсъждания към момента обхват на мярката изглежда твърде рестриктивен и следва да се разшири, тъй като има и други сектори, които са засегнати от ситуацията, макар и да са извън ограничителните мерки на правителството - товарен транспорт, преработваща промишленост, аутсорсинг на бизнес услуги и др. От друга страна, механизмът не може да обхваща всички сектори. Каква е логиката да се подпомагат фирми, които не са засегнати, като например такива в здравеопазването, финансовия сектор, ВиК, търговия с горива и др.?
А условията за получаване и механизмът за отпускане на компенсациите?
Вероятно първоначално ще има затруднения, тъй като се изисква технологично време за обработване на исканията от компаниите, но при добро желание процесът може да се оптимизира в рамките на няколко дни. При досега обсъжданите условия има някои, които изглеждат странни, като липсата на задължения към бюджета. Принципно, това е добра идея - помощи се дават само на изрядни работодатели, но не е пропорционална, защото дори и за малко задължение помощта може да бъде отказана и бизнесът да е принуден да затвори. Друго изискване работодателят да е преустановил работа на най-малко половината от заетите, което е твърде високо и може да се намали - например най-малко 30%.
Как преценявате подкрепата за бизнеса и работните места. Адекватна ли е държавната реакция?
Ако приемем, че това е краткосрочна подкрепа - нещо като мостово финансиране, мерките изглеждат балансирано консервативни. От една страна, предоставят подкрепа на засегнатите бизнеси (с уговорката, че обхвата на секторите, които могат да получат подкрепа за разходите за заплати, трябва да се разшири), а от друга - позволяват търсене на пазарни решения - предоговаряне на условия по договори, разсрочване на плащания, осигуряване на възможности за кредитиране, без да се поставя под риск бюджетната и макроикономическа стабилност.
Щеше да е хубаво тази реакция да е по-навременна - докато тук все още няма решение за мерките за подкрепа на бизнеса и работните места, то вече около 1/3 от страните от ЕС са ги измислили, предложили, нотифицирали пред ЕК и получили одобрение. Разбира се, ако настоящата ситуация продължи по-дълго от първоначалните очаквания, мерките ще трябва да се модифицират, а ако последва и по-дълго забавяне на икономическата активност в целия свят, ще са необходими нови мерки с различен характер, обхват и ресурс.
Като старши икономист на ИПИ, какви препоръки бихте дали за данъчната политика?
Отлагането на декларирането и плащането на корпоративния данък, включително за едноличните търговци за 2019 г. до края на юни ще осигури известна ликвидна подкрепа за фирмите. Това е един вид безлихвен кредит за два месеца. Отлагане на внасянето на други данъци и осигуровки няма особен смисъл и може да създаде редица проблеми, като например компании, които не изпитват трудности да получат подобна помощ и може да доведе до злоупотреби. Мораториум върху данъчните и осигурителните плащания ще отвори голяма дупка в държавния бюджет, каквато така или иначе ще има заради забавяне на икономическата активност, а оттам - нов публичен дълг. С други думи, това би прехвърлило вземането на дълг за покриване на финансовите задължения на компаниите, включително данъчни такива, към държавата, в което няма особен смисъл от гледна точка на настоящия краткосрочен шок.
Какво ще стане с кредитирането и каква ще е ролята на Българска банка за развитие (ББР)?
Ролята на ББР, поне по последна информация, е в голяма степен на пощенска кутия - правителството увеличава капитала ѝ, а тя отпуска гаранции при определени условия на търговски банки, които вече отпускат кредити на бизнеса и физически лица. Това е механизмът, който избраха и останалите страни от ЕС, които въвеждат схема за ликвидна подкрепа за бизнеса и домакинствата. По този начин работи и планът "Юнкер", схемите на Европейската инвестиционна банка и Европейският иновационен фонд, Националният гаранционен фонд, JEREMIE, JESSICA и др. Целта е отговорността за кредитирането да се сподели между държавата и търговските банки, така че да не пресъхне финансовия ресурс за малките и средни предприятия. В момента банките са консервативни, защото се намираме в непредвидима ситуация с неясна продължителност и край, което е нормално да доведе до известно забавяне в кредитирането. Именно в тази посока са предложените мерки за гаранции от ББР, мерките, които БНБ предприе миналата седмица, както и решението, което предстои да вземе по отношение на пруденциалния надзор.
Обявените мерки ще удържат ли растящата безработица?
Както вече казах - мерките не могат да компенсират изцяло забавената икономическа активност, което означава известно повишаване на безработицата. Целта на предложените мерки е да се запазят устойчивите компании, за да е готова икономиката за периода на растеж след това. В зависимост от продължителността и дълбочината на настоящия шок, както и ефекта от предприетите мерки безработицата може да се увеличи повече или по-малко. В зависимост от състоянието на икономиката след това обаче този ръст на безработните може да е кратък - ако икономиката като цяло е в сравнително добро състояние, или по-дълъг, ако се стигне до ръст в междуфирмената задлъжнялост, липса на доверие, фалити, загуба на работни места и др.
Не се ли подценяват обективни икономически зависимости и чуждия опит?
Различните страни влизат в кризата по различен начин, както това се случи и през 2008-2009 г. Тогава страни като Румъния и Латвия, които имаха по-нисък дял на дълга от България, фалираха, а Естония и Литва отчетоха двуцифрено свиване на икономиката. От тази гледна точка е важно да се отчитат както условностите на настоящото състояние, така и да се следва икономическата логика и действията да са последователни. Пак казвам - бюджетът не може да компенсира изцяло негативните ефекти от настоящия шок или промяната в потребителските настроение, като например отложени почивки, покупка на жилище или кола, избягване на масови мероприятия, ресторанти, кафенета и т.н.
Какво ще се случи с българската икономика?
В краткосрочен план ще има забавяне, но ако се предприемат адекватни, последователни и навременни мерки, след това икономиката може да е в по-добра позиция и да се възползва пълноценно от фазата на възстановяване.
Интервю на Ива Иванова
Още: "Навън помагат за заплата на всички, у нас - само на някои и то на осигурителен доход"
"НА ЖИВО: Последна информация и всичко най-ново за коронавируса, 26 март"
