Вторият стълб "Зелена България" на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България дава възможност на страната ни да се възползва от ресурс на стойност 4,5 млрд. лева. Механизмът предвижда до 30 април 2021 г. страните от ЕС да подадат националните си планове за утвърждаване пред Европейската комисия. За коментар по темата Actualno.com потърси Калоян Стайков - старши икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ).
Г-н Стайков, какво добро може да посее България според настоящия национален план за възстановяване и устойчивост, и по-конкретно втория му стълб "Зелена България"?
Планът като цяло има за цел да подпомогне както публичните финанси, така и икономическото развитие на страните, засегнати от Ковид-пандемията. Конкретната цел е насочена именно към подпомагане на възстановяването на икономиките през следващата година. Фокусът е, разбира се, възможно най-краткосрочен и колкото по-бързо се задействат тези програми и се реализират инвестициите, толкова по-добре за икономиката. Специално в "Зелена България" фокусът на плана е уеднаквен с цялостната политика на ЕС, а именно "позеленяване" на икономиката най-общо - намаляване на емисии, енергийна ефективност и др., в синхрон със "Зелената сделка" и с целите на Съюза до 2030 година. Това беше част от условието за приемане на плана - част от тези мерки, предвидени за възстановяване на икономиките, да бъдат насочени към "зелени" политики.
Пред какви проблеми и дилеми сме изправени на този етап?
Проблемите на този етап са, че за разлика от самия план, който е уеднаквен с останалите политики на ЕС, в българския случай предложените проекти изглежда не са синхронизирани с останалите стратегически документи на страната в посока развитие на водния сектор, на Националния план в областта на енергетиката и климата, Енергийната стратегия и т.н. Тоест, имаме стратегически документи с едни приоритети, в един момент ЕК предлага план за възстановяване, който има определени цели, но това, което България представя като проекти и реформи за финансиране по този план, всъщност няма много общо с националната политика, което е странно.
Какво имате предвид?
Има доста несъответствия с изложените цели и проектите, които се предлагат. Един от големите рискове според мен е, че самите реформи са написани много общо. Специално в този стълб, реформата е "Либерализация на електроенергийния пазар на едро", което изглежда странно на фона на това, което имаме на пазара. Той е вече либерализиран. Всъщност стъпката, която липсва, е либерализирането му на дребно. Още повече, не мога да си представя как ЕК ще отпусне 4,5 млрд. лева за една реформа. Това е, според мен, един от основните рискове. Липсват конкретни цели, липсва връзката между самата реформа и целите.
На следващо ниво липсата на връзка между предложените проекти и националните планове вече си има и допълнителни разминавания. Министърът на енергетиката обясни, че фокусът например в електроенергийния сектор е към дигитализиране и развиване на информационни системи чрез насочване на допълнителни средства към ЕСО (Енергийният системен оператор – бел. ред.), защото операторът ще има нужда от допълнителна подкрепа при управление на производството на ел. енергия от т.нар. непостоянни мощности, тъй като ще се увеличава делът на ВЕИ в системата. Добре, но голямата част от тези ВЕИ производствени мощности са присъединени към мрежите на средно напрежение. Ако това създава трудности при ЕСО, то със сигурност същото се отнася, и то в по-голяма степен, към мрежите на средно и ниско напрежение, не към ЕСО. Още повече, че следващите години се очаква по-голямо навлизане на електромобили, които пак са към мрежата на средно и ниско напрежение, засилване на ролята на т.нар. просюмъри (съчетание от производител и консуматор - бел. ред.) в системата. Ще има нужда от допълнителни инвестиции в тези мрежи и предвид предстоящата либерализация на пазара на дребно. Тоест, всичко, което може да се очаква в следващите 10 г., по-скоро е насочено към необходимост от инвестиции в мрежата на средно и ниско напрежение, докато при мрежата на високо напрежение приоритет следва да е увеличаване на междусистемната свързаност с останалите страни, където трябва да се постигне капацитет от около 15%, а сега имаме около половината на това. За съжаление в плана не се наблюдава дори дума в тези посоки. Това са трите основни риска.
Въглищните централи и АЕЦ "Белене" имат ли бъдеще според вашето становище?
В рамките на плана това е друго нещо, което не се споменава, но, пак казвам, той е насочен към краткосрочни реформи и резултати от тях. Самата идея на този план не е толкова преход към нисковъглеродна икономика, който да се случи в следващите 10 г., а към краткосрочните мерки. Тоест, ако за 10 г. България има предвидени едикакви си инвестиции за постигане на целите до 2030 г., за постигане на "Зелената сделка" и т.н., тогава планът може да помогне в краткосрочната част, за следващите 1-2 години. Вече Фондът за справедлив преход може да помогне в средносрочни и дългосрочни мерки. По него могат да се планират проекти, насочени към прехода на компаниите в Маришкия басейн към нисковъглеродна икономика. Там по-скоро е необходима средносрочна визия, а цялата идея на плана е да помогне сега. Не в него да се планират проекти, които ще се изпълнят след 6 г. и ще дадат резултат след 10.
Достатъчно ли беше времето за обществено обсъждане?
Категорично не. Същото беше и при обсъжданията за Националния план в областта на енергетиката и климата. Енергийната стратегия просто един ден се появи на сайта на парламента като някакъв документ. Сега очаквам да стане нещо подобно. Всичко се върши в последния момент - това е основният проблем. Няма достатъчно време за обществено обсъждане, за събиране на становища, за обсъждането на тези становища, съответно необходимото технологично време за преработване на плана и т.н. Целта на тези обсъждания не е да се губи време, а да се съберат мнения от заинтересованите страни в този сектор и да се изберат проектите, които биха имали най-голям ефект и биха могли да се изпълнят в най-кратки срокове. За съжаление, администрацията се отнася към този инструмент като към нова оперативна програма – още пари за усвояване. Не, идеята е да се подпомогне настоящата политика в областта на енергетиката и екологията, а не тепърва да се изготвят нови мерки, и да се насърчат частните инвестиции.
Смятате ли, че е мисия възможна страната ни да стане 100% енергийно независима в обозримо бъдеще?
Това е по-скоро академичен, отколкото икономически въпрос. На теория всичко е възможно, въпросът е каква е социалната и икономическата цена. Политическият и икономическият въпрос е какъв енергиен микс би трябвало да има страната, за да е конкурентоспособна и да се увеличават доходите на населението, за да настигаме развитите страни в ЕС, като едновременно изпълняваме и поетите международни ангажименти. Това е въпросът, който трябва да се реши. За съжаление правителството като че ли не дава отговор на този въпрос нито в Националния план в областта на енергетиката и климата, нито в Енергийната стратегия, нито в Националния план за възстановяване и устойчивост. По-скоро се предвиждат реформи и проекти, които са в синхрон с европейските цели, но по никакъв начин не е отразено как точно ще повлияят на икономиката и социалното в страната. И по-лошото е, че липсват алтернативи. Ако са правени такива в затворени работни групи, те не са комуникирани достатъчно добре. Никой не излезе да каже: "Разгледали сме толкова сценария, това са очакваните последици от тях и затова сме избрали тези мерки ". Нямаше обсъждане, нямаше оценка на въздействието, нищо.
На този етап за плана има около 40 предложения и становища. Ще стане ли ясно кое от тях се приемат?
Преди окончателното приемане на плана предполагам, че ще има някакво съобщение за получените становища и обобщението им, но за мен това не е обществено обсъждане. На практика е по-скоро проформа. Самият процес, според мен, трябва да е структуриран по-добре. Да е ясна самата чернова на въпросния план, да се предвиди време за пускане на становища, обсъждане на тези становища. Простото им събиране на сайта и някакво обобщение не е достатъчно. Липсва комуникацията, липсват работните групи, комуникацията със заинтересованите страни, оценките за ползи-разходи и въздействието от предложените мерки. Ако някой иска да се информира за това става много трудно, както и за всичко останало досега. Това не е нещо ново, а старата практика, която не се е подобрила. Накрая пак ще бъдем поставени пред свършен факт, защото няма да има време и трябва да бързаме, защото до пролетта трябва да се заявят ангажименти за проекти, с които ще се кандидатства по този план.
А как преценявате достъпа до тези средства на държавата спрямо гражданите и бизнеса?
Част от критиката на ЕК е, че не е достатъчно обосновано защо толкова голям дял от средствата са насочени към държавни институции и държавни дружества, което е част от проблема. Аз затова споменах по-рано за преносната и разпределителната мрежа. Фокусът е върху държавното дружество. Не става ясно защо точно там, при положение, че министърът казва: "Трябва да се управляват по-добре потоците от възобновяема енергия". Да, но този проблеми е по-ясно изразен при средното, отколкото при високото напрежение и би трябвало фокусът да е там, още повече в следващите около 10 г. се очаква сериозна трансформация при потреблението, което означава, че отново фокусът ще е при средното напрежение. Именно тази обосновка липсва. Сега не е достатъчно да кажеш, че 4,5 млрд.лв. са необходими за либерализиране на пазара на едро. Това можеше да се каже през 2004 година, когато процесът започваше, не 15 години по-късно, когато е почти приключил. В тези обществени обсъждания трябваше да се разгледа фокусът, да се обсъдят аргументите и да се види те дали отговарят на поставените цели. За съжаление, това не се случи.
Още: Достъпен ток и то от български източници - грандиозни идеи от президентството
