Епигенетиката изследва това как околната среда влияе на нашите гени чрез промяна на химикалите, свързани с тях. Това, което ядем, нивото на физическата ни активност, достъпът до ресурси и други влияят върху тези химикали, като на свой ред оформят здравето ни.
Само преди шест хиляди години най-голямата пустиня на планетата е била савана. Затова много учени я смятат за „миграционен коридор“, по който древните хора са излезли от Африка.
Алис Елизабет Дохърти е родена на 14 март 1887 г. с рядко генетично заболяване, известно като хипертрихоза ланугиноза. Това заболяване причинило прекомерното израстване на косми по цялото ѝ тяло, което ѝ спечелило прозвището "Вълнистото момиче".
Днес келтски езици се говорят само в крайбрежните райони на Северозападна Европа. А преди две-три хиляди години те са обхващали по-голямата част от европейското население.
Генетици разчетоха ядрената ДНК на 57 арменци, за да изследват демографската история на тяхната популация. Учените отхвърлят хипотезата, базирана на сведенията на Херодот за балканския произход на предците на тези хора.
Белтъците и нуклеиновите киселини са молекулите, които са в основата на всички биологични процеси. Те имат много различни свойства и комбинирането им заедно в една хибридна молекула означава да се създаде ценен инструмент за генетиката и медицината.
Институтът по физиология на растенията и генетика (ИФРГ) към Българската академия на науките (БАН) организира днес информационен ден на тема: "Новите геномни техники – възможности и предизвикателства пред изследователите и земеделските производители".
Нова информация, получена в резултат на обобщен анализ на древна ДНК, изяснява генетичната история на населението на Европа през последните 15 000 години.
„Красотата на теорията на числата се крие не само в абстрактните съотношения, но и в дълбоките математически структури, които тя разкрива в света на природата“, обяснява математикът от Оксфордския университет (Великобритания) Ард Луис, старши автор на ново изследване, публикувано в списание The Royal Society Interface.
Човешкото лице може да изрази свят от емоции, които не биха били възможни без нашите вежди. Те са голяма част от това, което ни прави хора, но въпреки това все още не знаем откъде са дошли тези две малки ивици косми или защо.
Изследователи от Харвардското медицинско училище демонстрираха нагледно, че стареенето е обратимо. Лабораторни мишки си върнали младостта чрез рестартиране на епигенома – „операционната система“ за управление на гените.
Учени обявиха намерението си да върнат на бял свят един изчезнал хищник. Стартъпът Colossal Biosciences планира да използва технология за редактиране на гени, за да върне на бял свят тилацина - по-известен като тасманийски тигър или тасманийски вълк.
Израелски учени направиха пробив в науката, като създадоха ембрионоподобни структури без сперма или яйцеклетки. Откритието предизвика дебат за етиката на подобни изследвания.
От оживения Токио до остров Ман в Ирландско море, от Новосибирск в Сибир до екваториалния град Кито, от пренаселеното Кайро до пустинните градове в Ню Мексико – хората навсякъде произхождат от едно семейство, съобщава Reuters.
Нова информация, получена в резултат на обобщен анализ на древна ДНК, изяснява генетичната история на населението на Европа през последните 15 000 години.
От оживения Токио до остров Ман в Ирландско море, от Новосибирск в Сибир до екваториалния град Кито, от пренаселеното Кайро до пустинните градове в Ню Мексико – хората навсякъде произхождат от едно семейство, съобщава Reuters.
Днес келтски езици се говорят само в крайбрежните райони на Северозападна Европа. А преди две-три хиляди години те са обхващали по-голямата част от европейското население.
„Красотата на теорията на числата се крие не само в абстрактните съотношения, но и в дълбоките математически структури, които тя разкрива в света на природата“, обяснява математикът от Оксфордския университет (Великобритания) Ард Луис, старши автор на ново изследване, публикувано в списание The Royal Society Interface.
Учени обявиха намерението си да върнат на бял свят един изчезнал хищник. Стартъпът Colossal Biosciences планира да използва технология за редактиране на гени, за да върне на бял свят тилацина - по-известен като тасманийски тигър или тасманийски вълк.
Изследователи от Харвардското медицинско училище демонстрираха нагледно, че стареенето е обратимо. Лабораторни мишки си върнали младостта чрез рестартиране на епигенома – „операционната система“ за управление на гените.
Човешкото лице може да изрази свят от емоции, които не биха били възможни без нашите вежди. Те са голяма част от това, което ни прави хора, но въпреки това все още не знаем откъде са дошли тези две малки ивици косми или защо.
Израелски учени направиха пробив в науката, като създадоха ембрионоподобни структури без сперма или яйцеклетки. Откритието предизвика дебат за етиката на подобни изследвания.
Институтът по физиология на растенията и генетика (ИФРГ) към Българската академия на науките (БАН) организира днес информационен ден на тема: "Новите геномни техники – възможности и предизвикателства пред изследователите и земеделските производители".
Само преди шест хиляди години най-голямата пустиня на планетата е била савана. Затова много учени я смятат за „миграционен коридор“, по който древните хора са излезли от Африка.
Алис Елизабет Дохърти е родена на 14 март 1887 г. с рядко генетично заболяване, известно като хипертрихоза ланугиноза. Това заболяване причинило прекомерното израстване на косми по цялото ѝ тяло, което ѝ спечелило прозвището "Вълнистото момиче".
Генетици разчетоха ядрената ДНК на 57 арменци, за да изследват демографската история на тяхната популация. Учените отхвърлят хипотезата, базирана на сведенията на Херодот за балканския произход на предците на тези хора.
Белтъците и нуклеиновите киселини са молекулите, които са в основата на всички биологични процеси. Те имат много различни свойства и комбинирането им заедно в една хибридна молекула означава да се създаде ценен инструмент за генетиката и медицината.
Епигенетиката изследва това как околната среда влияе на нашите гени чрез промяна на химикалите, свързани с тях. Това, което ядем, нивото на физическата ни активност, достъпът до ресурси и други влияят върху тези химикали, като на свой ред оформят здравето ни.