Дълги години учените представяха историята на Великденския остров като негативен пример за развитие и упадък на общество. Твърдеше се, че жителите му са изсекли горите, изтощили земите и след това се избили помежду си във войни, стигайки до глад и канибализъм. Авторите на ново изследване твърдят, че това изобщо не е било така.
Още: Партените: Незаконните деца на войната на Спарта
Още: Този рядък минерал е по-стар от Земята
През 2005 г. еволюционният биолог Джаред Даймънд публикува книгата „Колапс. Защо някои общества стигат до просперитет, а други – до гибел”, в която изследва причините за упадъка на човешките общества. Като един от примерите той цитира историята на полинезийското население на Великденския остров.
Книгата бързо става популярна, а National Geographic Channel излъчва документален филм по нея. Историята на Рапа Нуи там изглежда доста сурова. Според Даймънд на острова са акостирали най-малко два различни клана полинезийци. Първоначално конфликтите между тях не влияели на нищо, тъй като всички бяха заети с изграждането на моаите.
Неразшифрована писменост от Великденския остров може да предхожда европейската колонизация
Още: Мистериозна глава на "човек-змия" отпреди 7500 години повдига въпроси
Още: Можете ли да кажете кой възел е най-здрав? Повечето хора се провалят
Но после рапануите, по време на своето неразумно стопанисване на острова, унищожили горите и изтощили почвата. Вече нямало достатъчно храна, което довело до войни, канибализъм и рязко намаляване на населението на острова. Този период се нарича Хури Моаи (Huri Moai) – време, когато враждуващите страни унищожавали моаите едни на други.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Революции, променили историята по VIASAT HISTORY (ВИДЕА)
Идеите на Даймънд са намерили своите поддръжници не само сред широката общественост, но и в научните среди. Учените изчислили, че за издигането на няколкостотин моаи за 200 години, на острова трябвало да живеят поне 15 хиляди души. А през 1722 г., когато първите европейци пристигнали на острова, имало не повече от три хиляди рапануи. Демографският и културният колапс изглеждал очевидни. Но не е толкова просто.
Свирепата природа на хората от Рапа Нуи и тяхната склонност към насилие Даймънд извадил от фолклора на съвременните жители на Великденския остров. Проблемът обаче е, че никакви археологически находки не потвърждават тази войнственост. Археолозите познават примери за острови в Полинезия, където са се водили войни и са останали характерни следи.
Няма нищо подобно на Рапа Нуи. Всички обсидианови остриета имат битово предназначение и няма находки на накрайници за бойни копия (които фигурират сред привържениците на теорията на Даймънд).
Още: Когато ползата стане вреда: учен говори за митовете за популярните диети
Още: Археолози откриха мистериозен древен под от кости в Нидерландия
От етнографските записи следва, че европейците са донесли на острова болести, непознати преди за хората от Рапа Нуи – и населението е започнало да намалява. А през 1860 г. перуански търговци на роби нападнали Великденския остров и похитили поне една трета от жителите. Тогава на острова започнала епидемия от едра шарка, след която оцелели приблизително 110 души.
През 2012 г. американските археолози Карл Липо и Тери Хънт, използвайки техника, предложена преди това от Тор Хейердал, доказват, че преместването на огромните моаи на няколкостотин метра изисква силата на 18 души и три въжета. Това подкопава основната хипотеза за гъстото заселване на острова по време на неговия разцвет (изграждането на статуи).
Какво се е случило с цивилизацията на Великденския остров?
По-късно същите археолози показват, че островът никога не е бил обитаван от повече от три хиляди души – дори в своя разцвет. Тоест не е имало никакъв колапс преди пристигането на европейците на Рапа Нуи. А какво е станало?
Международна група генетици е публикувала статия в списание Nature с резултатите от изследване на ДНК на рапануи, живели в годините 1670 – 1950. Учените са описали геномната история на частта от полинезийците, които са колонизирали Великденския остров за последните 100 поколения и са определили как се е променяла числеността на това население.
Хора от Рапа Нуи, рисувани от Луис Чорис, 1816 г. Louis Choris / Public Domain
Авторите приемат, че колонизацията на Рапа Нуи се е случила около 1250 г. (това е една от най-новите оценки, въпреки че Липо и Хънт определят годината на заселване на 1200 г.). Комплексен ДНК анализ показал, че групата полинезийци, доплували по-късно до Великденския остров, действително са изпитвали демографски проблеми – броят им е намалял значително. Но това се е случило 28 поколения (около 800 години) преди 1250 г., тоест все още не на самия остров.
След кратък период от време числеността на групата се е възстановила, а след колонизирането на най-източния остров на Полинезия е нараствала постоянно, макар и не твърде бързо – до пристигането на първите европейци. Но дори след 1722 г. числеността на рапануите е оставала относително постоянна до 1860-те години, когато островът бил опустошен от перуански търговци на роби и епидемия от едра шарка.
Второто важно заключение, направено от авторите на новото изследване, се отнася до примеса в генома на Рапа Нуи на приблизително 10 процента от ДНК на индианци, коренни южноамериканци. На пръв поглед в това няма нищо странно: през 1480-те г. инките плават до острова под предводителството на Тупак Юпанки и дори донасят там южноамерикански растения.
Но сега изследователите са стигнали до извода, че смесването на гени се е случило през 1250 – 1430 г., не само много преди Колумб, но и преди плаването на голямата балсова флота на инките. Авторите на научната статия предлагат възможни обяснения.
Цивилизацията от Великденския остров изчезнала поради… липса на прах
Те подчертават, че Рапа Нуи е бил заселен от полинезийци – известни мореплаватели, прекосили Тихия океан. След колонизацията техните морски умения, като и умението да строят катамарани, не атрофирали. Следователно те биха могли многократно да плават до бреговете на Южна Америка и там да влязат в контакти с местното население – мирно и не толкова мирно. Именно немирните срещи може би са в основата на „войнствения“ фолклор на рапануите.
Нека добавим, че опитите за експериментални плавания от Полинезия до Южна Америка по-рано показали, че поради ветрове и течения това е изключително трудна задача. Но плаването с балсови салове от Южна Америка следва теченията и затова е по-лесно. В тази връзка преди половин век Тор Хейердал излага друга хипотеза: индианците са достигнали Великденския остров самостоятелно и по време близко до полинезийците.
