Човешкото лице може да изрази свят от емоции, които не биха били възможни без нашите вежди. Те са голяма част от това, което ни прави хора, но въпреки това все още не знаем откъде са дошли тези две малки ивици косми или защо.
Сега изследователи в Европа са идентифицирали гените зад спектър от форми на вежди – от дебели и пухкави до тънки и тънки, и както се оказва, много от гените се споделят в световен мащаб, пише Science Alert.
Нашите вежди предпазват очите ни от потта и светлината, те ни помагат да общуваме и в зависимост от техния размер и форма могат да бъдат доста привлекателни за другите – затова от години учените се чудят дали дебелината на човешките вежди зависи от естествен, или от полов подбор.
Но има много малко налични данни за генетичните фактори, които определят нашите вежди.
„Въпреки огромните усилия за картографиране на гените, лежащи в основата на човешките комплексни черти, ние все още знаем много повече за гените, които ни разболяват, отколкото за тези, които стоят зад нашия здрав външен вид“, казва молекулярният биолог Манфред Кайзер от Медицинския център на университета Еразъм в Ротердам, Нидерландия.
„Нашето изследване значително подобрява генетичните познания за външния вид на човешките вежди чрез увеличаване на броя на известните гени от четири на седем и предоставя нови цели за бъдещи функционални изследвания“, отбелязва Кайзер.
Предишни изследвания са разглеждали генетиката зад дебелината на веждите при хора от латиноамерикански или китайски произход, но новото изследване е първото, което включва и европейци.
Изследването е проведено сред 9948 души, разделени на 4 различни наследствени линии, включително в Европа, Великобритания, Съединените щати и Австралия.
Изследователите идентифицирали три гена, които не са установени преди това. Те са свързани с дебелината на веждите при хората от европейски произход: SOX11, MRPS22 и SLC39A12. Учените също така идентифицирали два други гена, открити в предишни изследвания при неевропейци – това са SOX2 и FOXD1. Междувременно други два гена при неевропейци – EDAR и FOXL2 – нямат видим ефект при европейците.
„Като демонстрирахме, че вариацията на веждите се определя както от споделени, така и от различни генетични фактори в континенталните популации, нашите открития подчертават необходимостта от изучаване на популации от различни предци за разкриване на генетичната основа на човешките черти, включително, но не само, физически външен вид“, казва Кайзер.
Известно е, че дебелината на веждите на човек е силно наследствена черта, но предишни проучвания върху еволюцията на дебелината на веждите предполагат, че гените SOX2, FOXD1 и EDAR не са обект на значителен натиск за селекция.
Това може да означава, че дебелината на човешките вежди не е изваяна чрез избор на партньор или оцеляване, а е „неутрална характеристика“, „без видима връзка с индивидуалната годност“ или привлекателност.
Откритието е очарователно за такава присъщо полезна структура, въпреки че има шанс учените просто да не изследват точните гени.
Предстои най-новите идентифицирани „гени на веждите“ да бъдат изследвани за признаци на естествен или полов подбор, но има шанс те да обяснят защо изобщо сме придобили такива пухкави придатъци на челото.
Изследването е публикувано в Journal of Investigative Dermatology.
