Астрономите идентифицираха галактика, която съществувала, когато Вселената е била едва на 300 милиона години – далеч по-рано, отколкото учените очакваха да се формират подобни сложни структури.
В покрайнините на нашата Hалактика има звезди, които не ѝ принадлежат: те са се ускорили до такава скорост, че са преодолели привличането на Млечния път и сега летят в междугалактическото пространство.
Черните дупки в Космоса са места с толкова силна гравитация, която улавя дори високоскоростните фотони на светлината. Смята се, че черните дупки възникват, след като свръх-масивните звезди изчерпят своите термоядрени процеси и угаснат.
Използвайки данни от мисията Gaia на ESA, астрономите са открили голям брой звезди на повече от 13 милиарда години, които имат орбити, подобни на слънчевата.
Нашата галактика Млечен път неслучайно е получила това име. В централната област и в диска има толкова много звезди, че те се сливат за нас в бяла, замъглена ивица.
В движението на звездите в Млечния път съществуват закономерности. До този извод са стигнали астрономи, след като открили мистериозна вълна, която се простира върху една четвърт от диска на Галактиката.
Астрономи са използвали данни от космическия телескоп „Хъбъл“, за да преобразуват визуални данни в звук, и да представят как може да звучи процесът по формиране на звезди в галактиката NGC 1569.
В рамките на обзора Gaia астрономите откриха двойна звезда, състояща се от изключително беден на метал гигант и тъмен обект с маса, 33 пъти по-голяма от Слънцето.
Космическият телескоп Gaia е позволил да се оцени скоростта на движение на рекорден брой звезди в Млечния път и новите данни се оказали изключително неочаквани.
Галактическият дом на Земята е имал различна форма. Благодарение на изображения от космически телескопи астрономите научават повече за миналото на Млечния път и неговото бъдеще.
Чудили ли сте се някога как е изглеждала нашата галактика Млечния път в ранната си история? Астрономите, използващи телескопа „Джеймс Уеб“ (JWST), откриха друга галактика, която е почти огледален образ на нашата галактика като бебе.
Вече повече от десетилетие така наречените бързи радиоимпулси (FRBs) озадачават учените. Тези ултра-краткотрайни, ярки проблясъци на радиовълни в небето се случват постоянно, но все още никой не знае какво ги причинява, пише Live Science.
Галактиката Андромеда е най-близката голяма галактика до Млечния път, съдържаща няколко пъти повече звезди. Сега международен екип от учени е изяснил как тя е успяла да достигне такъв огромен размер.
Астрономите идентифицираха галактика, която съществувала, когато Вселената е била едва на 300 милиона години – далеч по-рано, отколкото учените очакваха да се формират подобни сложни структури.
Вече повече от десетилетие така наречените бързи радиоимпулси (FRBs) озадачават учените. Тези ултра-краткотрайни, ярки проблясъци на радиовълни в небето се случват постоянно, но все още никой не знае какво ги причинява, пише Live Science.
В рамките на обзора Gaia астрономите откриха двойна звезда, състояща се от изключително беден на метал гигант и тъмен обект с маса, 33 пъти по-голяма от Слънцето.
Чудили ли сте се някога как е изглеждала нашата галактика Млечния път в ранната си история? Астрономите, използващи телескопа „Джеймс Уеб“ (JWST), откриха друга галактика, която е почти огледален образ на нашата галактика като бебе.
Галактическият дом на Земята е имал различна форма. Благодарение на изображения от космически телескопи астрономите научават повече за миналото на Млечния път и неговото бъдеще.
Галактиката Андромеда е най-близката голяма галактика до Млечния път, съдържаща няколко пъти повече звезди. Сега международен екип от учени е изяснил как тя е успяла да достигне такъв огромен размер.
Космическият телескоп Gaia е позволил да се оцени скоростта на движение на рекорден брой звезди в Млечния път и новите данни се оказали изключително неочаквани.
Астрономи са използвали данни от космическия телескоп „Хъбъл“, за да преобразуват визуални данни в звук, и да представят как може да звучи процесът по формиране на звезди в галактиката NGC 1569.
В покрайнините на нашата Hалактика има звезди, които не ѝ принадлежат: те са се ускорили до такава скорост, че са преодолели привличането на Млечния път и сега летят в междугалактическото пространство.
Използвайки данни от мисията Gaia на ESA, астрономите са открили голям брой звезди на повече от 13 милиарда години, които имат орбити, подобни на слънчевата.
В движението на звездите в Млечния път съществуват закономерности. До този извод са стигнали астрономи, след като открили мистериозна вълна, която се простира върху една четвърт от диска на Галактиката.
Черните дупки в Космоса са места с толкова силна гравитация, която улавя дори високоскоростните фотони на светлината. Смята се, че черните дупки възникват, след като свръх-масивните звезди изчерпят своите термоядрени процеси и угаснат.
Нашата галактика Млечен път неслучайно е получила това име. В централната област и в диска има толкова много звезди, че те се сливат за нас в бяла, замъглена ивица.
Галактика, която блести в Космическата зора, само 300 милиона години след Големия взрив, наскоро бе забелязана да крие нещо, което не би трябвало.
Астрономите идентифицираха галактика, която съществувала, когато Вселената е била едва на 300 милиона години – далеч по-рано, отколкото учените очакваха да се формират подобни сложни структури.
В покрайнините на нашата Hалактика има звезди, които не ѝ принадлежат: те са се ускорили до такава скорост, че са преодолели привличането на Млечния път и сега летят в междугалактическото пространство.
Появата на междузвездните обекти Оумуамуа и кометата Борисов съответно през 2017 и 2019 г. предизвика вълна от интерес. Какви бяха те?
Използвайки данни от космическата обсерватория eROSITA, астрономи са съставили нова триизмерна карта на пространството, заобикалящо Слънцето.
Черните дупки в Космоса са места с толкова силна гравитация, която улавя дори високоскоростните фотони на светлината. Смята се, че черните дупки възникват, след като свръх-масивните звезди изчерпят своите термоядрени процеси и угаснат.
Астрономите от Европейската космическа агенция (ESA) са публикували изображение на галактиката Messier 90 (M90), известна още като NGC 4569.
Използвайки данни от мисията Gaia на ESA, астрономите са открили голям брой звезди на повече от 13 милиарда години, които имат орбити, подобни на слънчевата.
Нашата галактика Млечен път неслучайно е получила това име. В централната област и в диска има толкова много звезди, че те се сливат за нас в бяла, замъглена ивица.
В движението на звездите в Млечния път съществуват закономерности. До този извод са стигнали астрономи, след като открили мистериозна вълна, която се простира върху една четвърт от диска на Галактиката.
Астрономи са използвали данни от космическия телескоп „Хъбъл“, за да преобразуват визуални данни в звук, и да представят как може да звучи процесът по формиране на звезди в галактиката NGC 1569.
Астрономите са наблюдавали уникално събитие в галактиката SDSS1335+0728, разположена на 300 милиона светлинни години от нас в Дева, предаде БГНЕС.
В рамките на обзора Gaia астрономите откриха двойна звезда, състояща се от изключително беден на метал гигант и тъмен обект с маса, 33 пъти по-голяма от Слънцето.
Космическият телескоп Gaia е позволил да се оцени скоростта на движение на рекорден брой звезди в Млечния път и новите данни се оказали изключително неочаквани.
Галактическият дом на Земята е имал различна форма. Благодарение на изображения от космически телескопи астрономите научават повече за миналото на Млечния път и неговото бъдеще.
Чудили ли сте се някога как е изглеждала нашата галактика Млечния път в ранната си история? Астрономите, използващи телескопа „Джеймс Уеб“ (JWST), откриха друга галактика, която е почти огледален образ на нашата галактика като бебе.
Вече повече от десетилетие така наречените бързи радиоимпулси (FRBs) озадачават учените. Тези ултра-краткотрайни, ярки проблясъци на радиовълни в небето се случват постоянно, но все още никой не знае какво ги причинява, пише Live Science.
Учени са използвали радиотелескопа Giant Metrewave Radio Telescope, който се намира в Индия, за да получат най-далечния радиосигнал от Космоса.
За първи път учените са съставили пълна карта на Галактиката в микровълновата част на спектъра на електромагнитното излъчване.
Галактиката Андромеда е най-близката голяма галактика до Млечния път, съдържаща няколко пъти повече звезди. Сега международен екип от учени е изяснил как тя е успяла да достигне такъв огромен размер.
