Рентите от земеделски земи в Добруджа и част от Източна България закъсняват. Собствениците им и арендаторите предоговарят условията за ползване на нивите, като се уговарят за разсрочено плащане или забавяне на издължаването. В районите с добра реколта всеки е заплатил дължимата рента според вече подписания договор. Това заяви пред ''Монитор'' председателят на Асоциацията на собственицитете на земеделски земи Стайко Стайков.
По думите му и през миналата година рентите са останали най-високи в Добруджанския регион. Дори се наблюдава тенденция по цялото поречие на Дунав - Брегово, част от Монтана и Враца, те да се покачват, тъй като годината бе добра, а изкупните цени на пшеницата, рапицата и царевицата - високи.
На местата, където е била 55-60 лв./дка, се повишава до 70-75 лв. Рентите падат единствено в Добрич и Силистра, и то за земите, за които са подписани едногодишни договори. Докато преди те са достигали до 90 лв./дка, последно са предлагани между 30 и 60 лв./дка. В Южна България пък плащанията остават без промяна.
“В полските райони на Южна България нормалната рента е между 40 и 60 лв. В северната част на страната обработваемата земя е много повече и в полските райони вече може да се говори за от 50 до 75 лв./дка рента”, поясни експертът, като допълни, че въпреки сушата през миналата година “нещата се нормализират и има валежи дори повече от необходимото”.
Според последните данни на Националния статистически институт (НСИ) у нас през периода 2014 - 2019 г. рентите са скочили със средно 6 лв. на дка. Те са били най-високи в Североизточния район на страната, а най-ниски в Югозападния. През последния отчетен период вторият район с най-скъпи ренти у нас е бил Северният централен - 60 лв./дка, следван от Северозападния, където ползвателите на земята са плащали на собствениците по 50 лв.
Стайков подчерта, че пандемията е повлияла значително и на сделките със земеделска земя, тъй като повечето продавачи са възрастни хора, чиито наследници отсъстват. Така спазването на противоепидемичните мерки силно ограничава възможността за извършване на сделка.
“По време на първия локдаун имаше голям стрес и почти нямаше сделки“, категоричен е той. В момента се наблюдава слабо предлагане, но епидемичната обстановка в страната продължава да утежнява подписването на договори за покупко-продажба. Докато през миналата година земите в Южна България са се търгували за между 800 и 1300 лв./дка, в Северна - започват от 1000 и стигат до 1700 лв./дка. Статистически данни за 2019 г. разкриват, че средната цена на сделките с ниви у нас достига 1053 лв./дка. Най-скъпо са се търгували тези в Североизточния район - 1462 лв. на декар. В Северния централен цената на сделките с ниви достига 1138 лв./дка, а в Северозападния - 967 лв. на декар.
