Обществото, като цяло – 86%, е дълбоко не наясно какво в крайна сметка, представлява „Съдебна реформа” - в какво се състои, какво се предлага. Това показват данните от национално представително за страната изследване на Агенция „Медиана”, проведено в периода от 12 до 18 юли 2017 година с 1002 човека в 125 точки (гнезда).
На практика, призивите за „съдебна реформа“, „истинска съдебна реформа“ и дебатите за това кой е виновен са довели единствено до задълбочаване на недоверието в правосъдната система и усещането, че „всички са маскари“. Което може да се разглежда и като положителен резултат, доколкото ще принуди магистратите да търсят механизми и ще предприемат действия, за да изчистят „лицето“ си, заявяват от агенцията.
В битката за правосъдна реформа няма „добри“ в очите на обществото. Има само „лоши“ и още „по-лоши“. „Реформаторите“ са „лоши“, защото зад действията им се привижда преследване на лични политически, властови и други цели – смятат 48% от запитаните. Останалите са „лоши“, просто защото служат на система, която работи лошо.
Опитът да се представи битката за правосъдна реформа като битка на „съд“ срещу „прокуратура“ завършва печално и за двете страни. Най-потърпевш от предлагането на тази схема е съдът. Оценките за неговата работа са по-ниски дори от тези на прокуратурата, които също са ниски.
Въпреки подчертания негативизъм, правосъдната система все още не е тотално неглижирана. Според една четвърт - 25%, от хората правосъдната реформа вече се прави, макар и частично. 20% вярват, че прекият избор на ВСС може да подобри работата на правосъдната система. 10% считат, че в последните 1-2 години работата на правосъдната система се е подобрила. Съответно има условия да се върне доверието на обществото в системата като цяло, сочи анализът на „Медиана”.
Като цяло, корените на основните проблеми в правосъдната система се виждат от обществото в три основни пункта: Корупция; Политическа и олигархични зависимости; Безконтролност и безнаказаност на магистратите.
Прави впечатление непосочването на такива характеристики като тъпота, безхаберие, некадърност, систематична негативна селекция. Очевидно се приема, че магистратите са умни. Съответно грешките и безобразията очевидно не могат да бъдат резултат от некадърност и безхаберие, а единствено в резултат от корупция и политически натиск, коментират от агенцията, предаде БГНЕС.
Финансирането на партии и организации на магистрати от чужбина се приема крайно негативно - под 4% приемат това. Финансирането от ЕС се приема малко по-добре, но също не се прима като цяло. 18% приемат за нормално магистратските организации да могат да бъдат финансирани от ЕС.
Като цяло, въвличането на обществото в публичен дебат за „съдебна реформа“ е твърде опасно. Общественото мнение е силно радикализирано, без идея за разделение на властите, за „силна ръка“ и за „народно правосъдие“ вън от правото.
Любопитно е, че за „виновни“ априори се приемат и всички магистрати, подобрили материалното си благосъстояние в последните 20 години. Така например, идеята съдът да бъде подчинен и зависим от изпълнителната власт се споделя от 65% от запитаните. Всеки шести одобрява идеята съд и прокуратура да минат на пряко подчинение на Бойко Борисов, като едва половината са против тази идея.
Като цяло, рецептата на масовите обществени нагласи за „съдебната реформа“ са: оставка на всички; съд (извънреден специален, народен) за всички; откриване на чисти, светли, некорумпирани и независими магистрати (които да заменят всички); контрол и санкции върху магистратите (в т.ч. и от страна на изпълнителната власт).
