Хапва ли ви се нещо простичко, лесно и бързо? Изпитвате ли носталгия по отминалите дни? Иска ли ви се понякога да върнете времето назад и да надникнете в онези безгрижни години, когато децата тичаха навън, без надзора на родителите и никаква опасност не ги грозеше?
Помните ли въобще колко по-щастливи бяха тогава малчуганите? Те не знаеха за всички тези популярни днес вериги за бързо хранене. Единствената бърза храна беше циганската баница.
Тя не се сервираше с порция чипс, нито безалкохолна напитка. Какво остава за играчка.
В детството ни липсваше блясъкът. Тогава на мода бяха простичките, но вкусни неща. Актуални бяха дебело нарязаните филии току – що изпечен хляб, гарнирани с червен пипер и олио. Нищо повече!
Толкова по-различен обаче беше вкусът на храната от детството ни. Като, че ли дори и въздухът, който вдишвахме тогава, докато лакомо унищожавахме закуската, беше друг.
Всичко бе някак по-питателно, по-ароматно и по-блажено.
Днес ще споделим с вас кои са онези ТОП 3 закуски от детските ни години.
Ето ги и тях:
Циганска баница
Вкусна, лесна и обичана от всеки малчуган. Несравнима бе емоцията, която децата изпитвахме, повиквани от своите баби и майки. Не носехме смартфони в джобовете си. Там имаше място единствено за прецизно селектирана колекция от камъчета, намерени на улицата.
Вкусът от вашето детство: Домашен течен шоколад
Циганската баница обаче беше върхът. Ако имахме късмет, тя бе по-солидно напоена с олио и измежду дупчиците на филията мазнината се стичаше по почернелите от слънцето ни пръсти.
Филия с лютеница и сирене
Няма как да не сте опитвали една такава богато намазана филия, върху която гордо бе положено минимум 1 сантиметър дебело парче сирене.
Вкусно бе да похапваш домашна храна, приготвена от ръцете на трудолюбивия българин. В днешно време ядеш и не знаеш какво точно слагаш в устата си.
Рецепта за кифлите от нашето детство
Мекици със сирене
Ако имахме късмет, в двора на къщата се разнасяше неустоимият аромат на пържено тесто. То не бе купено от магазина, както днес. То бе сътворено от ръцете на домакинята. Толкова вкусно и толкова пръхкаво, че не смеехме да дишаме, докато отгризваме от топлата мекица.
Всичко бе някак по-живо, по-естествено, по-традиционно. Вкусът бе нашенски, а ароматите – те нямаха равни на себе си!
