Четири процента. Толкова е разликата между ГЕРБ и БСП в случай, че изборите бяха днес, посочва изследване на "Екзакта Рисърч Груп", проведено между 12 и 18 април сред 1000 души и цитирано от "Дарик".
Четири са сигурните партии, които ще получат подкрепа за следващия парламент. 240-те депутатски места ще си разделят кандидат-депутати на ГЕРБ, БСП, ДПС и "Обединени патриоти" (ОП). 24,5% от българите биха гласували за ГЕРБ, а 20,5% - за БСП. ДПС е с електорален дял от 6,1%, а ОП - с 5,5%. С 1,1% "Воля" би загубила шансове за участие в следващ парламент.
Въпросителните вдясно са повече от предлаганите решения, има две ядра - около Реформаторския блок и около "Демократична България". Нито едното от тях засега не си гарантира присъствие в следващ парламент, коментират социолозите. Извън тях остават 5%, които биха гласували за нови десни партии. Те са ресурс, който тепърва ще търси политическо представителство, отбелязват те.
В момента няма политическа партия у нас, чието влияние еднозначно да нараства, посочват от "Екзакта". Ретроспективните данни на агенцията сочат, че след президентския вот през 2016 г. влиянието на БСП е нараствало. Този процес е прекъснат понастоящем.
Още: Пеевски: Вече няма почетен председател на ДПС
Още: Илхан Кючюк: Пеевски посяга на партията ДПС и на гражданското общество
За последната година с 3% нарастват желаещите да гласуват за нова партия и сега те са 33% от пълнолетните българи. Сред тях по-често се срещат хора на възраст между 18 и 40 години, жители на малките градове и на селата.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Санитарен кордон: Балканска либерална мрежа призова за изолирането на Пеевски в ЕП
Още: ДПС на Пеевски провежда извънредна национална конференция в НДК
Социолозите регистрират висока подкрепа (сред 74% от българите) за членството на страната ни в Европейския съюз (ЕС), противниците са 16%. Ретроспективният анализ по данни на "Екзакта" от последните години показва, че подкрепата за еврочленството ни е трайна и висока - между 74 и 79%. Неодобрението е между 13% и 16%. В момента най-високо неодобрение за членството ни в ЕС се регистрира сред избирателите на БСП - 28%, коментират от "Екзакта".
Одобрението за членството ни в НАТО се вмества между 55 и 60% през последните години, а неодобрението е между 22 и 28%. През април 2018 г. 58% от българите одобряват членството ни в НАТО, а неодобрение декларират една четвърт. 40% от избирателите на БСП не одобряват членството ни в НАТО.
Като цяло хората, които очакват ползи за страната ни от Българското председателство на Съвета на ЕС, са повече от онези, които не очакват ползи (40% към 34%). Оценките обаче са силно политизирани. Сред привържениците на управляващите надделява тезата, че България ще извлече ползи от председателството, докато повечето симпатизанти на опозицията не очакват ползи, отбелязват социолозите.
Още: Ваня Григорова: Всичко в държавния бюджет е кодирано
Още: Кога ще се разглежда проектобюджетът на страната след Нова година?
