Приключенията на Щур и Враби

15 октомври 2013, 11:41 часа • 52507 прочитания

Буря в гората

Още: Пролетта на емигрантите: Глава 16. Теди и Боби – ще се пресекат ли линиите на животите им?

Още: Пролетта на емигрантите: Глава 15. Теди и Марта тръгват за Нулиа

Една вечер, докато Щур и Враби си играеха на полянката, се чу силен грохот. Враби така се стресна, че скри личице в крилцата си. Щур, не по-малко изплашен, събра смелост и прегърна приятелката си. В този момент нещо освети полянката така, сякаш беше ден.

- Бързу, да тичками в скришничиту, Враби - каза Щур.

Двамата приятели се сгушиха в скришника. Едва бяха прибрали краченцата си и едри капки дъжд се хвърлиха върху земята.

Още: Пролетта на емигрантите: Глава 14. Вожда срещу министъра си

Още: Откъс от "Лека нощ, Джун" от Сара Джио

- Струхуваш ли са, Враби?

За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!

Още: Пролетта на емигрантите: Глава 13. Заека оцелява

Още: Откъс от "Откажи се", Ани Дюк

- Мъничко, Щур. Това е буря, знаеш. Ако ме намокри, няма да мога да летя.

- А мени ку ма намокри, козинката ми ша тижи и ни мога да ходим. Самучи, дъждецът и многу хубав за тривичкътъ и Голямуту Дъб, и всичкити растенийцъ.

- Да, Щур. Тези дъждове пълнят реките и езерцата и дават живот. Ние можем да си седим тук и да си разказваме историйки.

Още: Откъс от "Тайната на вила Алба", от Луиз Дъглас

Още: Откъс от "Похитеното момиче", Чарли Донли

- И-хаа. Многу убичам страшки. Разкажи ми страшка, Враби. Знаиш ли страшка?

- Добре, Щур, ще ти разкажа.

Скришникът беше достатъчно голям, а откакто се запозна с витричката, таласъмчето го беше подредил и те можеха да си седят вътре, да си говорят и да си хапват от превкуснейшите ядки, които Щур беше събрал. Враби преглътна и започна своята страшка.

* * *

Едно време в небето летяли не само птици и витрички, Щур. Често дните заприличвали на нощи, защото страшни дракони, които бълвали огън от устите си разпервали крила и скривали слънцето. Те ядяли витри, за да вземат от силата на стоманените им нокти, защото техните били много слаби и винаги изпускали това, което хващали.

Царят на витрите, който бил мъдър и добродушен витър, събрал своите съветници, за да решат какво да правят.

- Война! Да им обявим война и да ги избием до един! - извикал най-младият съветник.

- Не, да изпратим шпиони и да ги накараме да се избият помежду си - казал разузнавачът на витрите.

Тогава Царят станал, вдигнал крило и казал:

- Най-лесно е на злото да отвърнем със зло, приятели. Така, обаче, ще увеличим теглото на земята. Нека бъдем мъдри и от днес нататък да спим през деня и да си вършим работата през нощта. Ако Майката Природа реши, че драконите или витрите не са й нужни, тя ще се отърве от това, което й е излишно. Не сме ние тези, които ще съдим.

Витрите навели засрамено глави и послушали мъдростта на Царя. Драконите, пък, останали без силата на стоманените нокти, изчезнали от земята. Оттогава ние спинкаме през деня и излизаме нощем.

* * *

- Хубаву, чи и така. Инак, нямаши да са срешним - измърмори Щур.

Навън дъждецът беше спрял, но първите лъчи на слънцето вече пробиваха мрака. Ето защо, двете приятелчета тръгнаха към домовете си. Хохо-мрънмрън, до нови срещи! И вие обичате да си разказвате страшни истории, нали? Не всички от тях са истински. Измислянето им, обаче, може да ви направи писатели, които да споделят с читателите своите мечти и желания.

Щур говори на таласъмски и лесно му се разбира, но за да не се чудите дали правилно сте приели думите му, ето един малък речник, който ще ви помогне в това чудно приключение:

Таласъмски - Български

кокво - какво

ше, ши - ще

гръпчи - гръбче

кусица - косичка

учички - очички

спиим - спя

хувавичку - хубавичко

мумченци - момченце

дубро - добро

скришничи - скришник (място за криене на неща)

кокво - какво