От всички мотиви на вербуването най-важният е идеологическият. Голяма сполука за съветското военно стратегическо разузнаване беше да попадне на някакви борци – борци с каквото и да било и за каквото и да било, стига да са обладани от желанието да громят и разрушават нещо, да взривяват и да убиват заради световната справедливост например, заради правата на насекомите, заради екологията и с всякаква друга цел. Такива борци се хранят и поят, снабдяват се с оръжие и пари и ГРУ, тоест СССР, ги използва за свои цели – например в регионални конфликти. Паролата е същата: ние сме една кръв, ти и аз.
През 1968 година в Западна Германия беше основана ляворадикалната терористична организация „Фракция Червена армия“ (на немски Rote Armee Fraktion, RAF). Тази организация действаше 30 години до момента на саморазпускането си на 20 април 1998 година. Членовете ѝ смятаха, че светът е несправедлив. И заради справедливостта убиваха, ограбваха банки, взривяваха жилищни сгради и магазини, отвличаха хора. Заради справедливостта отиваха на смърт – всеки от тях можеше да бъде убит в престрелка. Терористите от RAF бяха негласно подкрепяни от Министерството на държавната сигурност на ГДР (Щази) – то им помагаше с пари, оказваше им помощ при организирането на бойни акции, организираше преминаването на някои членове на РАФ в ГДР, където те живееха под чужди имена. Хората от този тип са златният фонд на вербовъчната база за всички разузнавания.
Още един пример. През Втората световна война в Германия действат мощни разузнавателни структури както по линия на НКГБ, така и по линия на ГРУ. Хитлеристите издирват и арестуват германците, които работят за Съветския съюз. След чудовищни мъчения мъжете се бесят, а на жените им режат главите на гилотина. Агентите знаят какво ги очаква, но все пак поемат огромния риск. Такава саможертва не може да се купи с никакви пари.
Хората с твърди убеждения са стоманената арматура на военното разузнаване. Задачата на разузнавача е да намери такива убедени хора. Няма значение какви точно са убежденията им. Важното е да са твърди, непоколебими. Важното е хората да са готови на всичко заради убежденията си. Такива хора се вербуват лесно, лесно е да им влезеш под кожата, на тях можеш да разчиташ и лесно да ги използваш за целите си.
Интересен пример, който илюстрира особеностите на вербуването на такива агенти и на работата с тях, е следната история. В периода между двете световни войни не е сложно да се вербуват агенти, които да работят
за Съветския съюз. Светът е поляризиран, комунистите са обявили война на капиталистите. Благодарение на Коминтерна стотици комунисти от най-различни страни стават съветски тайни агенти. ГРУ* изисква от тези агенти публично да заявят, че са се разочаровали от марксистко-ленинската идеология и излизат от комунистическата партия, чиито членове са били. Повечето агенти изпълняват това нареждане без възражения – в края на краищата това е само игра, маскировка, военна хитрост, за да се победи класовият враг. Понякога обаче ГРУ се сблъсква с твърди, убедени комунисти, които отказват да го направят. Една агентурна група в Германия се съгласява да работи с ГРУ само при едно условие: членовете є в пълен състав да бъдат приети в съветската комунистическа партия, която по това време се казва ВКП (б).
Изпълнението на това искане е проста работа, а групата работи толкова успешно, че ГРУ не иска да я изгуби, и затова специалистите на ГРУ по фалшифицирането на документи правят десетина партийни книжки и ги пращат в резидентурата, която работи с въпросните агенти. На
следващата си среща с ръководителя на групата офицерът от съветското военно разузнаване, който работи под дипломатическо прикритие в съветското посолство в Берлин, му съобщава, че искането на групата е удовлетворено, и му показва новите партийни книжки. Поздравява него и цялата група с приемането им във ВКП (б) и казва, че като изключение германските комунисти са приети в партията без задължителното тогава кандидат-членство. И че другарят Сталин като генерален секретар на
ВКП (б) лично е подписал партийните им книжки. Които, естествено, засега ще се пазят в Централния комитет.
След тази среща групата започва да работи още по-добре. На всеки агент се полага възнаграждение за работата му за военното разузнаване, но членовете на групата отказват тези пари – напротив, чрез ръководителя на групата те започват да предават на съветския офицер пари за членския си внос плюс всякакви документи, потвърждаващи правилността на пресметнатия членски внос, включително справки за доходите си и копия от квитанциите за заплатите си. Всичко това се прави с чисто немска прецизност и отнема много време при срещите, но групата работи наистина много ефективно и никой не иска да накърни чувствата ѝ.
След известно време Гестапо разбира за групата и всичките є членове са евакуирани в Австрия, след това в Швейцария и накрая през Франция в Испания, където тогава бушува гражданска война. От Испания агентите са откарани в Москва. В столицата на първата в света държава
на работниците и селяните ги очаква жестоко разочарование: съветските партийни чиновници не знаят нищо за издадените на агентите партийни книжки и за членството им във ВКП (б): когато „приема“ агентите в партията, ГРУ изобщо не мисли, че те някога може да се озоват в Съветския съюз. Агентите обявяват гладна стачка и настояват за среща с висшето ръководство на военното разузнаване. Срещата се състои и ръководството на ГРУ, след като нарича случилото се „ужасна грешка“, прави всичко възможно германците да подадат документи за партийно
членство – естествено, първо трябва да си изкарат стажа като кандидат-членове.
Случаят е изключителен и затова молбите на бившите агенти за приемането им в партията се разглеждат най-горе – в Централния комитет. Там, естествено, ги питат били ли са някога членове на комунистическа партия, и ако да, защо са я напуснали. Убедените немски комунисти казват
чистата истина: да, бяхме членове на Германската комунистическа партия, но по препоръка на другарите от военното разузнаване скъсахме всичките си връзки с нея, напуснахме я със скандал и изгорихме партийните си книжки.
В Съветския съюз да унищожиш партийната си книжка, е най-големият грях. Дори да я изгубиш или да я изцапаш, може завинаги да разруши кариерата ти и да превърне живота ти в кошмар (имаше един виц как на международния фестивал на филми на ужасите първа награда получава съветският филм „Да си изгубиш партийната книжка“). Централният комитет с негодувание отхвърля молбите на бившите агенти. Германците пак обявяват гладна стачка и този път искат среща с другаря Сталин. В този момент помощ за уреждане на комплицираната ситуация предлага НКВД. ГРУ не може да допусне агентите му да попаднат в ръцете на чекистите и се намесва. В резултат бившите агенти попадат в занданите на ГРУ.
През това време политическата ситуация в Европа рязко се променя. Хитлер става пръв приятел на другаря Сталин. От благодарност за помощта и подкрепата Германия е готова да продаде на Съветския съюз образци на най-съвременните германски военни самолети, включително съвършено секретните образци на изтребителя Messerschmitt Bf.109, бомбардировачите Ju 87**, Ju 88, Do 217, He 111 и дори Messerschmitt Bf.110. В замяна на това Хитлер иска от Сталин да му върне германските комунисти, получили политическо убежище в Съветския съюз.
Сметката на Хитлер е простичка. Войната е неизбежна, но фюрерът е сигурен, че руснаците няма да успеят да копират образците на получената техника за толкова кратко време, докато Германия ще получи главите на политическите си врагове. Сталин също смята, че е сключил изгодна сделка. Сега, когато Хитлер вече е на власт, на Сталин не му трябват германските комунисти и той е доволен да ги размени срещу образците на най-добрите германски самолети. Сред хората, които ще даде срещу
самолетите, са не само обикновени комунисти, но и членове на Централния комитет и на Политбюро на Германската комунистическа партия, а също и редактори на партийните вестници. Сталин обаче не ги предава на Германия; вместо това кани сътрудници на Гестапо да дойдат в СССР и да разстрелят германските комунисти на един от полигоните край Москва.
Бившите агенти на ГРУ обаче не са включени сред тези, които Сталин е готов да даде на палачите от Гестапо, защото знаят прекалено много. Посолството на Германия в Москва е уведомено, че всички те са загинали в Испания и че нито един не е успял да стигне до Москва. Германците не оспорват това, но предлагат за същата цена да дадат на Сталин още един самолет, ако по някакво чудо някой от тези агенти все пак „се появи“. За нещастие, бившите агенти не знаят нищо за тези преговори и пак обявяват гладна стачка, което решава съдбата им. Съветската страна признава, че бившите агенти са в Москва, и предлага компромисно решение: хората на Гестапо могат да ги разстрелят в Съветския съюз, без обаче да ги разпитват. Екзекуцията се провежда под огромните въглищни бункери на Каширската електроцентрала. Гестаповците идентифицират агентите един по един, снимат ги и след това ги разстрелват. Изстрелите се заглушават със свирките на локомотивите. Телата на екзекутираните са изгорени в пещите на електроцентралата.
В тази история германските агенти правят три типични грешки. Вярват на обещанията на ГРУ, прекалено много настояват тези обещания да бъдат изпълнени и освен това не взимат под внимание факта, че ГРУ винаги действа съвсем прагматично: колкото и да е добър агентът, ГРУ го
предава и продава без никакви колебания, ако изгодите от това надвишават загубите и премахват възможни отрицателни последици.
* В различни времена централният орган на управлението на съветското военно разузнаване, известен сега като Главно разузнавателно управление на Генералния щаб, има различни имена: Регистрационно управление (Региструпр), Разузнавателно управление на Щаба на РККА
(Разведупр), Четвърто управление на Щаба на РККА, Пето управление на Народния комисариат на отбраната на СССР, Разузнавателно управление на Генералния щаб на Червената армия. С цел опростяване използвам съкращението ГРУ за обозначаване на тази организация дори през периодите, когато тя е имала други имена. – Б. а.
** Съветските военачалници и авиоконструктори подценяват Ju 87 и не купуват негови образци: този тих самолет с неприбиращо се шаси (наричат го „цървулан“ заради аеродинамичните обтекатели на шасито) им изглежда архаично. Прозрението идва през войната: тези самолети нанасят безбройни щети на съветските войски. – Б. а.
Превод от руски Иван Тотоманов
