Аюб Албаррани е политически съветник на редица държавни институции в Либия. Той е председател на Либийската мрежа на останалите без подслон, главен редактор на либийския вестник "Мурасил" (Репортер), основател на информационен център "Уфук" и известен публицист и изследовател на ситуацията в страната. Албаррани е един от младите либийци, които сега излизат на политическата сцена след бунта срещу Кадафи през 2011 година. За ситуацията в Либия и опасността "Ислямска държава" с Аюб разговаря Руслан Трад - един от най-известните в България специалисти по въпросите за Близкия изток.
Кой какво иска в Либия? Чуваме новини, но като цяло има "затъмнение" в Европа относно случващото се на терен. Две коалиции искат повече влияние – това ли е простото обяснение на ситуацията?
Това, което се случва в Либия, е много по-сложно от простото обяснение "две коалиции се сражават за повече влияние". Разбирането на сегашната ситуация изисква да се върнем 6 години назад, преди политическата промяна през 2011 година, когато няколко сили командваха Либия – "Либия утре", Зелената партия (кадафистите), Мюсюлмански братя и либералите. След като започна Арабската пролет, либералите и Мюсюлмански братя яхната вълната за промяна срещу Зелената партия, която командваше либийските сили за сигурност, въоръжените сили, вътрешната сигурност, Съвета за национална сигурност. Много скоро цветята на Арабската пролет се превърнаха в бомби и ракети, изстреляни от НАТО и революционерите, насочени към системите за сигурност на Либия и след като режимът на Муамар Кадафи си отиде, всички сили формираха свои милиции, за да защитават завоеванията си.
Политическите сили въоръжаваха милициите си в продължение на три години след политическата промяна, като разполагаха с широка мрежа в и извън Либия, където мнозина решиха да преместят пари от държавни сметки на лични. Това се случи и с помощта на международната мафия и отделни държави като Турция, които получаваха контрабандно пари през летищата.
Важно е да се знае за сегашната политическа карта на Либия, че коалицията "Либийска зора" (Фаджр) е съставена от различни милиции, включително и милицията, която в последствие се отдели и обяви своята лоялност към "Ислямска държава" (ИД). И двете сили не вярват в демокрацията и се сражават срещу либийските въоръжени части, като "Либийска зора" контролират територия от границата с Тунис до град Сирт на север и няколко града на юг, докато ИД са в град Дерна. Фаджр използваха екстремистки групи, включително ИД, в битките си с опонентите си, но ИД излязоха извън контрол и започнаха да атакуват цели, свързани с "Либийска зора" в западната част на Либия.
От другата страна, имаме коалицията "Достойнство" (Ал Карама), която стартира като въоръжено движение срещу екстремистките групи, водено от генерал Халифа Хафтар в Бенгази. По-късно Ал Карама получи политически чадър и подкрепа от Камарата на представителите, която е международно признатото правителство със седалище в източния либийски град Тобрук. Общият национален конгрес е с изтекъл мандат, но продължава да заседава в Триполи, използвайки въоръжени милиции и подкрепа коалицията Фаджр. В момента от 200 души заседават само 30. Камарата на представителите се събира регулярно с пълния брой членове, между 170 и 200 души.
Коалицията Фаджр започна въоръжени операции в Триполи, където изборните резултати за Камарата на представителите, не бяха удовлетворяващи за някои сили и те се обединиха под чадъра на Фаджр.
Смятате ли, че "Ислямска държава" е опасност за Либия или тяхната сила в Северна Африка е преувеличена? Мнозина европейци се страхуват, че ИД ще пресекат Средиземно море към Италия.
Над милиард мюсюлмани по света отричат тероризма и екстремизма. Тази терористична организация съществуваше и преди четири години, като действаше пред очите на НАТО и либийските власти. За съжаление международната общност наблюдава полетите на бойци от Либия за Ирак и Сирия през Турция без всякаква реакция или коментар, като дори либийската страна по време на вече изтеклия мандат на Общия национален конгрес скриваше истини и представяше грешна картина за реалната ситуация във вътрешността на Либия. Днес, ние – либийци и европейци - сме изправени пред истинска катастрофа, но се успокоявам с това, че ще преминем през този кошмар и наше задължение е да се бием с екстремистите, идващи от Ирак, Сирия, Афганистан и други държави, ако трябва и с камъни и ножове. Ние подкрепяме либийските въоръжени части в операциите им в Бенгази и Дерна за приключване на това разрушение, за да върнат Либия към мира и да защитят съседните северноафрикански и средиземноморски държави.
Какво е отношението на другите фракции към "Ислямска държава"?
"Ислямска държава" обяви война на всички либийци, така че всички фракции се споразумяха да се бият срещу ИД, с изключение на коалицията Фаджр, която продължава да подкрепят екстремистки групи в Бенгази на 800 км от тях, за да ги използват срещу политическите си опоненти. Но в същото време, малко по-късно Фаджр започна военни действия срещу ИД в град Сирт, на 250 км. от Триполи, тъй като ИД атакува позиции на Фаджр.
ИД и Фаджр имат една и съща стратегия за унищожаване на либийските въоръжени сили, но докато има вероятност и шанс за постигане на мирно споразумение с Фаджр чрез диалог, то с ИД няма такава възможност.
Каква е ролята на генерал Хафтар? Някои анализатори считат, че той е човекът, държащ "ключът към мира в Либия". Съгласен ли сте с тази дефиниция?
Не точно, но той беше от първите офицери, издигнали лозунга на борбата срещу тероризма в Либия и в момента той е избран от Камарата на представителите за главнокомандващ либийските въоръжени сили. Международните сили трябва да подкрепят официални формации, не личности и по мое мнение никой няма ключът за мира, освен самите либийци, които се борят за мир, демокрация, свобода, човешки права и гражданска държава. Силата на генерал Халифа Хафтар е дошла от либийците.
Каква роля може да има Европа в днешната ситуация в Либия?
Европейският съюз подкрепя Камарата на представителите и изграждането на мир в Либия. ЕС се надява на мирните преговори, водени от ООН, като желанието е да се състави правителство на Националното единство, което да даде гаранции за сигурност и отблъскване на милициите от Триполи. Постигането на спиране на огъня на всички фронтови линии е главен приоритет.
Федерика Могерини (бел. ред. - върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност) се срещна с либийски представители в подкрепа на постигането на споразумение между либийците и предоставянето на услуги за цивилните. ЕС продължава да поддържа умерена позиция по отношение на либийската криза, но четвърта година без конкретни решения създава опасности не само за Либия, но и за Европа, като изпиране на пари, тероризъм, търговия с оръжие, нелегална имиграция. Така че време е за взимане на решения и избори. ЕС трябва да заеме позиция срещу онези, които разрушават Либия и мирния живот.
Може би единствено за компаниите, добиващи петрол, нищо не е променено. Например Италия – позициите на италианските компании са същите като преди. Или не е така?
Петролните компании имат договори с Националната петролна компания на Либия и работят, когато ситуацията със сигурността го позволява. Екстремистките групи набелязват петролните полета и за съжаление добивът от много от тях беше спрян, а компаниите не можеха да получат достъп – те няма да могат да експлоатират залежите, докато има тероризъм в Либия, мирът е базово условие за всяка инвестиция и бизнес.
Италия е представена от компания ЕНИ, която има важна роля и снабдява Европа с природен газ. Техните снабдителни линии също бяха спрени за известно време.
България имаше силни връзки с Либия. Смятате ли, че в бъдеще тези връзки могат да бъдат подновени?
Време е България да осъществи широко сътрудничество с Либия. Ние се нуждаем от всичко – от медицински продукти и военно оборудване, до експерти по строителство и професионалисти. Ние, от своя страна, можем да предоставим възможности за инвестиции. Сътрудничеството все още не среща надеждите ни за силни връзки между Либия и България. Надяваме се българското правителство да осъществи връзки с нашите представители и да проучи възможностите за инвестиции и бъдеща взаимодействие.
Изглежда, че с появяването на "Ислямска държава“ забравихме за реалността. Фокусът на медиите е далеч от реалните проблеми на Либия след революцията?
Мирът идва преди хляба. Войната и тероризма удариха инфраструктурата, много ученици и студенти не могат да ходят на училище, тъй като няма безопасни места. В момента първият проблем е тероризмът, след това Фаджр, които не признаха изборните резултати. Без да свършат тези проблеми, не можем да мислим за другите. Ако попитате някой от Либия за мечтите му, той ще отговори, че се надявам войната на спре и да се върне мирният живот.
Когато говорим за Либия, трябва да споменем Сенуси и крал Идрис. Много чужденци не знаят нищо за периода преди Кадафи. Мисля, че това е важна част от историята на Либия, която рефлектира върху всички. Има ли още спомен у хората за Сенуси?
Либия преди 1 септември 1969 година беше управлявана от крал Идрис Сенуси. Класическо време на спокойствие, без вражески отношения с други държави. Но след бунта срещу крал Идрис, политиките на държавата се промениха тотално – от следването на принципите на Гамал Насър в Египет, към започването на войни от офицерите, управляващи армията и страната. Нормално е военните да мислят главно за война. Първите десет години след свалянето на Идрис, бяха добри за либийците, тъй като имаха някои възможности за развитие.
Какво пропускат външните анализатори, когато анализират Либия? Възможен ли е мирът за Либия и арабските държави без авторитарно управление? Питам ви това, тъй като мнозина в Европа са скептични и смятат, че районът на Близкия изток и Северна Африка е добре единствено при еднолично управление.
Това е погрешно схващане. Районът на Близкия изток и Северна Африка върви напред към демокрация и свобода, но не можем да изградим основата на гражданската държава без използването на сила. Когато демонстрациите започнаха в Гърция, как реагира държавата? Започна масови арести, за да спре протестиращите, въпреки че много от исканията им са легитимни и справедливи. Същото се случи във Франция, на Уолстрийт, в Испания и други държави.
Страните от арабския свят искат също сигурност и позволяване на повече свободи за хората. Либийските въоръжени сили се сражаваха зад Кадафи, затова НАТО разруши тези части и остави държавата без организирана сила, която е способна да защити страната, с изключение на милициите, които имат връзки с различните политически сили в Либия и екстремистите.
Представете си Франция да няма въоръжени сили – колко случаи подобни на "Шарли Ебдо" биха се случили? Как бихте могли да живеете заедно с въоръжени групи, които не вярват в демокрацията и свободата?
Либия прави крачки към гражданската държава и няма да позволим отново диктатура. Подкрепата за въоръжените сили не означава връщане към военният режим – желаем единствено да имаме защита, подобно на други държави.
