“(Пре)поръчани филми. Пропагандни практики в българското кино“. Така се казва новата книга на д-р Деян Статулов. В седмичното обзорно предаване на Actualno.com “Отговорите със Спасиана Кирилова“ я представяме с автора, който е доктор по кинознание и главен асистент в Института за изследване на изкуствата при Българска академия на науките (БАН).
Още: За пропагандните практики в българското кино: В новата книга на Деян Статулов
Ето кой български филм според него е еманация на пропагандата в киното:
“Преди години имаше една класация на БНТ, в “Лачените обувки на българското кино“, където се оказа, че най-любимият филм на българския народ е “Време разделно“. Аз съм отделил специална глава за този филм, защото това е еманацията на пропагандното кино в България. Там пропагандата е навсякъде. Тя е в контекста на Възродителния процес, който се извърши по това време. Филмът има дълга предистория, защото самата книга на Антон Дончев е поръчана. И години по-късно, тъкмо защото властта реши да приеменува българските мюсюлмани в т.нар. Възродителен процес. И съвсем естествено беше да се нагнети, според властта, напрежение, изкуствена омраза към тези абсолютно невинни хора. И “Време разделно“ беше абсолютно умишлено създаден филм с тази цел.
Още: Кинопропагандата: новото-старо "оръжие" на Владимир Путин
В книгата не говоря за филмите от тяхната художествена гледна точка. Очевидно е, че комунистическата власт е давала конкретни задания на неслучайни творци. Повечето пропагандни филми са направени от изключителни авторитети в българското кино.“
“Хан Аспарух“ не е ли същият пропаганден продукт?
“Естествено, той е част от цялата тази поредица от исторически филми по повод програмата “1300 години България“ на Людмила Живкова. Тя е пропагандна тази кампания и тази програма. Цяла поредица от исторически филми и естествено всички те бяха пропагандни. Идеята да се прослави славното минало на българина, но в един идеологически наратив, който да подкрепя сегашната власт, това е абсолютно целенасочено и умишлено направено.
Още: "Време разделно" - избор на кризата, смятат експерти
Социалистическият реализъм направи пакости в цялото изкуство. При това не само в България. Той започва в Съветския съюз и преминава като доктрина за изкуството през всички страни от Източния блок, включително и България. Цялото ни изкуство след 1944 г. е пропито от този социалистически реализъм. Той е вреден, защото това е идеология. А когато има идеология, няма изкуство.“
Още: "Време разделно" за глупаците
Още – във видеоматериала.
