Не знаем дали фразата „Няма глупави въпроси“ е вярна или не. Но знаем, че има умни въпроси. Защото сме ги чували – задава ги Цветанка Ризова в публицистичните си предавания вече толкова години. Поговорихме с водещата на „Лице в лице“ и научихме кой е единственият човек, на когото разрешава да я разпитва, кого нарича „жалки хорица“, как изглежда, когато е ядосана, и дали „спори“ с телевизора:
Кой е човекът, изненадал ви приятно при гостуване във ваше предаване, така че да сте започнали да го уважавате повече след това? Или обратното.
С толкова много хора съм се срещала през годините, в които водя публицистично предаване, че сякаш загубих инстинкта си за изненади. Обичайно знам от кого какво мога да получа. Рядко виждам събеседниците си в различна светлина. Може би само когато са паднали или нападнати. Не казвам, че съм загубила любопитството си, напротив. Но при мен гостуват основно политици. Те са доста предпазливи.
А кога вие самата бяхте подложена на сериозен разпит?
Единственият човек, на когото разрешавам да ме разпитва, е синът ми. И само той може да ме затрудни. Настоятелен е, наблюдателен е, познава ме, предизвиква ме, често прави опити да ме извади от равновесие с „идеална цел“. Нашите отношения са на етап, в който не аз него, а той мен възпитава. Напоследък си играе на „разтърсване“. Смята, че съм прекалено мека и доверчива, че нямам опит в преодоляване на трудни житейски ситуации и ми сервира фалшиви новини, за да ми види реакцията. Бързо се поправя, но смята, че така ме прави по-зряла. Звучи странно, че той се занимава с моето порастване, но сериозно се е заел с това. И аз го приех. Полезно ми е.
Какво бихте посъветвали зрителите ви – за какво да внимават, кое да наблюдават по време на разговорите, някаква тънкост, която може би им се изплъзва?
Не искам да ги съветвам. Ние толкова години сме заедно, преминали сме през толкова сюжети и препятствия, че ми е неудобно да го правя. А и моите зрители са твърде интелигентни, те са наблюдателни и нищо не им убягва от погледа.
Няма как да не питаме точно вас какво мислите за случая с премиера и „мисирките“?
Мислите ли, че има нужда от коментар? И мислите ли, че е възможно да има няколко гледни точки към това?
Огромни пластове, свързани с прокуратурата, правителството, президентството, се размърдаха, и то голяма част от тях именно във вашето студио. Как тълкувате събитията от последните седмици?
Мисля, че пластовете сериозно се разместват. Главният прокурор се превръща в главно действащо лице, в централен нападател. Не знам колко дълго ще продължи това, но съм убедена, че няма да премине без сериозни следи и ще останат белези.
Има ли обща тактика, която следвате? Определен, най-правилен подход към всеки политик?
Нямам обща тактика. Нямам представа кой е правилният подход. Аз съм човек, който не следва правила и схеми. Придържам се строго само към принципите и етиката на журналистическата професия, но всеки е различен в различни ситуации. И подхождам според ситуацията, а не според госта. Със сигурност обаче не харесвам безцелната агресия на водещия. Да притискаш до болка не е моя територия. Не харесвам журналисти, които изглеждат така, сякаш са бръкнали в контакта. Не харесвам по принцип хора с блеснали от превъзбуда погледи, изкривени от злоба лица. Предпочитам интелектуалния сблъсък, а не животинските страсти. Мога да задам всеки въпрос със спокоен тон. Опитът ми показва, че не тонът, а съдържанието на разговора е важно. И най-неудобният въпрос може да бъде зададен с равновесие.
Вярвате ли в максимата за „Всички гледни точки“ или за вас журналистиката е много повече субективна професия?
Не е въпрос на вяра, а на необходимост. Ние не сме възпитатели на нашите зрители, не сме детски учители, та да им показваме само това, което е добро и красиво според нас. Журналистът кани и добри, и почтени, и зли, и подли герои. Защото те са сред нас и съществуват. А зрителят сам прави преценка. „Всички гледни точки“ за мен означава всички герои на деня – в студиото.
Има ли голяма жертва, която сте правили в името на работата?
Голяма, сакрална, единствена жертва – не. Но правя всекидневни и малки – да понасям нездравото любопитство, да чета фантасмагории, лъжи, долнопробни измишльотини, неверни и нараняващи съчинения за себе си. Да виждам как, докато съм се разхождала, докато съм се радвала на нещо, някой си ме е снимал и после разпращал снимките по жълтата преса. Това е отвратително, мерзко. Тези хорица наистина са жалки. Те не са изпитали своето удоволствие, тяхната утеха е да отнемат чуждото, да са зрители, вместо герои дори и на собствения си живот. Някакъв вид жертва е да четеш невярна версия за себе си. С това не се свиква, но може мъничко да се примириш.
Има ли задачи, които си налагате изцяло волево, само защото трябва?
Не. Отдавна спрях да правя неща, които трябва. Правя неща, които искам.
Случвало ли ви се е да ви разплаче работата?
Да. Най-голямата ми слабост са децата. Обожавам ги. Изпитвам огромна любов към тях, никога не ме дразнят. Та... плача, когато говоря за детско страдание. И колкото по-невъзможно е да бъде излекувано, толкова повече се смазвам.
Вие се интересувате много от политика и като гражданин, не само професионално. Случвало ли ви се е пред телевизора у дома си да изказвате шумно несъгласие по нечий адрес?
Е, малко по-остра съм извън екрана. Но и в предаването не се ограничавам особено. Не си говоря с телевизора. Затова се чудя на зрители, които недоволстват от водещ, от гост. Аз една секунда не мога да гледам предаване, чийто водещ не харесвам. Не си причинявам излишно дразнение. Веднага сменям канала.
Как изглежда ядосаната Цветанка Ризова?
Мълчалива, намръщена, неконтактна, притихнала.
За какво да внимаваме в този момент, какви са най-правилните действия?
Това, което може да си позволи един човек към мен, за друг е забранено. Това, което ме радва от един човек, е в състояние да ме натъжи от друг. Хората имат различни роли в живота ми.
Кой е най-досадният въпрос, който са ви задавали?
„Кажи за някой смешен гаф в предаването“.
Музиката, която ви кара да подскачате и да си припявате?
Много обичам хубавата музиката. И много обичам да танцувам. Имам еклектичен вкус и съм фен на различни стилове. Но когато аз си пускам музика, винаги слушам рок. Колкото по-тежък, толкова по-добре. Понякога прозорците на колата треперят от силата на звука. Това е единствената музика, която ми е подходяща, и когато съм тъжна, и когато съм радостна.
Случвало ли ви се е да заспивате на нещо скучно – филм, предаване, статия във вестник?
Рядко заспивам пред телевизора. И никога не гледам скучни неща. При толкова много ТВ програми, книги, спектакли нямам нито един мотив да се изтезавам със скучни неща.
Кое е гузното удоволствие, което си позволявате?
Пушенето на цигари.
А какво винаги сте искали да научите, но така и не стана?
Да карам добре ски. Проблем с едното ми коляно ме спира. Имам забрана от лекарите да карам ски и кънки на лед. Удоволствието да се спускаш по дълга писта е най-липсващото ми удоволствие.
Какво ви носи удоволствие в личния живот, извън работата?
Приятелите, семейството, книгите, спектаклите, музиката, разходките в планината, отпускането на плажа. И всяко пребиваване в Италия.
Интервю на Милен Антиохов
