„Целият ми живот премина пред очите ми“ – с това изречение хората често описват преживяването, което са имали, намирайки се между живота и смъртта.
Околосмъртните преживявания отдавна се изучават от учените. Например изследователи са установили, че в повечето случаи клиничната смърт е безболезнена, както и че гените на животни продължават да са активни след смъртта в продължение на два дни. Също така е известен необичаен виртуален експеримент, който позволява да се отслаби страхът от смъртта.
Този път изследователи от Китай, Естония, Канада и САЩ са записали първата в света мозъчна активност на умиращ човек и са открили модели на мозъчни вълни, които обикновено се свързват с процеси като сънища и спомени.
Учените не планирали да "фиксират на филм" смъртта на човешкия мозък. Това станало случайно.
Изследователите записвали мозъчните вълни на 87-годишен пациент с епилепсия, използвайки ЕЕГ. Специална шапка с електроди на главата на пациента позволява проследяването на това, какво се случва в мозъка и да се фиксира мозъчната активност по време на епилептични припадъци. По време на наблюдението обаче пациентът внезапно получил инфаркт и починал.
По такъв начин изследователите случайно успели да запишат 15 минути (900 секунди) мозъчна активност в момента на смъртта.
В статия, публикувана в списание Frontiers in Aging Neuroscience, учените пишат, че най-много се интересували от 30-те секунди преди смъртта и след нея (когато сърцето на пациента спряло да бие).
Възможна ли е комуникация с отвъдното?
Изследователите установили, че на фона на останалите показатели силно се активирал гама-ритъмът на мозъка. Учените наричат ритмичната активност на мозъка „мозъчни вълни“, ритми или колебания, тъй като промените в активността изглеждат като вълни на съответните графики.
Различните видове ритми, включително гама-ритъмът, са свързани с висококогнитивни функции на мозъка, като концентрация на внимание, сънища, медитационен опит, търсене на определени събития или данни в паметта, обработка на получената информация и съзнателно възприемане на това, което се случва наоколо.
„Непосредствено преди и след като сърцето спря да бие, наблюдавахме изменения в определен диапазон от мозъчни трептения, така наречените гама-ритми, както и в други – като делта-, тета-, алфа- и бета-ритми“, казва водещият автор на изследването, д-р Аджмал Земар от Университета в Торонто.
Но специалното внимание на учените било привлечено от активирането на гама-ритмите на мозъка. То често се наблюдава в процеси като сънуване, медитация и спомняне. По такъв начин учените за първи път получили представа за това, което човек може да изпитва в последните минути от своя живот.
Гама-ритъмът може да сочи, че мозъкът се опитва да си спомни важни събития от живота, преди човек да умре. Това е подобно на усещанията, които описват хората, озовавали се на границата или след границата на смъртта, но върнали се към живот, например благодарение на усилията на лекарите.
„Резултатите хвърлят предизвикателство на нашето разбиране кога именно свършва животът, и повдига важни въпроси, например свързани със срока на донорство на органите“, казва Земар.
Знаех, че това ще се случи: Истината за предчувствията
Учените отбелязват също, че наблюденията сочат, че мозъкът може да води координирана дейност дори след като сърцето спре да изпомпва кръв по неговите кръвоносни съдове.
Подобни изменения на гама-ритмите по време на смъртта са откривани по-рано у мишки, но това е първият случай, когато такава активност е била открита при човек. Това може да означава, че биологичният отговор на мозъка на смъртта се е съхранил в хода на еволюцията и е подобен при най-различни видове животни.
Впрочем към тези неочаквани резултати следва да се подхожда с известна предпазливост (което не означава, че не бива да им се вярва). Първо, изводите на това изследване се опират на измерването на мозъчната активност на един човек. И второ, пациентът е страдал от епилепсия. А това означава, че работата на неговия мозък се различава от работата на мозъка на здравите хора.
„Като неврохирург понякога се сблъсквам със загуба на близки. Това е неописуемо сложно – да разказваш на хората за смъртта на техния роднина – споделя своя опит д-р Земар. – От това изследване взехме за себе си следното: докато очите на нашите близки са затворени и те са готови да се оттеглят в покой, мозъкът им може да възпроизведе някои от най-приятните моменти, които са преживели в живота си."
Невероятните неща, случили се на хора след кома
