Хората са в състояние да издържат без храна доста дълго време – тази еволюционна адаптация се е развивала в продължение на хилядолетия. Както в древните, така и в съвременните общества продължителното гладуване се практикува по целия свят за медицински цели, например за лечение на състояния като епилепсия или ревматоиден артрит.
Днес въздържанието от храна по-често се използва за отслабване, но какво се случва с организма по време на този процес, все още не е напълно ясно. Ясно е едно: по време на продължително гладуване организмът преминава към усвояване на калории от собствените си мастни резерви.
ОЩЕ: Полезно ли е гладуването и колко дни трябва да се прави?
Учени от Берлинския медицински университет (Германия), Орхуския университет, Копенхагенския университет (Дания), Норвежката школа по спортни науки, Университетската болница в Осло (Норвегия) решили да научат повече по този въпрос и провели експеримент с участието на 12 доброволци (петима от тях били жени, седем – мъже). Изводите на учените са публикувани в списание Nature Metabolism.
Участниците не приемали храна в продължение на седем дни – давали им само вода. През цялото това време здравето им било следено най-внимателно, като били регистрирани промени в нивото на приблизително три хиляди белтъка в кръвта им. Тези белтъци били проследени също преди и след периода на гладуване.
Както се очаквало, организмите на доброволците превключили източниците на енергия от глюкоза към вътрешни резерви през първите два до три дни на гладуване. Интересното е, че през това време се топяла предимно мускулната маса на участниците, а не телесните мазнини. Общата загуба на тегло за всичките седем дни от експеримента средно за всички участници била 5,7 килограма.
В същото време учените наблюдавали как в организма на доброволците настъпват отчетливи изменения в нивата на белтъците след около три дни гладуване – тялото явно реагирало на стреса. До този момент изследователите не наблюдавали някакви особени изменения в телата на участниците, тоест това се случило по-късно от очакваното.
Като цяло всеки трети от анализираните от учените белтъци във всички доброволци претърпял значителни изменения по време на гладуването във всички основни органи. Наред с останалото учените установили, че гладуването води до сериозни модификации на специфичния за мозъка извънклетъчен матрикс тенасцин-R. Този белтък играе роля в растежа на невритите, адхезията на нервните клетки и модулацията на функцията на натриевите канали и е неразделна част от периневроналните мрежи.
ОЩЕ: България е на 23-то място по глад
„За първи път успяхме да видим какво се случва на молекулярно ниво в организма, когато хората се отказват от храна. Гладуването, когато се провежда безопасно, е ефективно средство за намаляване на теглото. Освен това се смята, че популярното днес интервално гладуване не само помага за отслабване, но има и ползи за здравето.
Ние потвърждаваме, че гладуването наистина е полезно, но този ефект става забележим едва след три дни пълно ограничаване на приема на каквито и да е калории“, разказва Клаудия Лангенберг от Медицинския университет в Берлин, един от авторите на изследването.
