Международен екип от учени са провели експеримент върху мишки и установи, че при изпитване на страх се активират нервни клетки в определена област на мозъка. Тази информация ще помогне за намаляване на въздействието на плашещи събития върху човека и по-ефективно лечение на посттравматично стресово разстройство.
Дължината на безименния пръст се оказа свързана с тъмните черти на личността
Необходимо е да се изследват механизмите на паметта, от една страна, за да се отстранят нейните нарушения, а от друга страна, за да се предотвратят заболявания, причинени от спомени за травматични преживявания. Благодарение на последните изследвания вече е известно защо човек помни някои събития през целия си живот и как спортът помага да се отървем от натрапчиви и негативни спомени.
Учени от Университета в Орхус (Дания), Университета в Копенхаген (Дания), Националния университет Янг-Минг (Тайван) и Медицинския университет в Инсбрук (Австрия) са установили, че нервните клетки в амигдалата в мозъка не само регулират емоционалните реакции, свързани със страх, но също така помагат да се запомнят плашещи събития. Резултатите от експеримента върху генномодифицирани мишки са публикувани в списание Cell Reports.
Авторите на научния труд разделили мишките на две групи. Първите пет пъти са били изложени на звук, който сам по себе си не бил свързан с опасност, но след което животните са получили лек удар с ток в крака. Втората група мишки не била подложена на въздействието на ток – използвани били само звукови сигнали.
След 24 часа и двете групи мишки преминали тест за наличието на страховити спомени. Те чули звука, използван в първия етап на експеримента, но в различен контекст и не получили токов удар. Животните замръзнали, когато чуха познатия сигнал, но мишките от първата група останали в това състояние забележимо по-дълго – те очаквали токов удар.
Тъй като изследователите използвали генномодифицирани мишки, те са успели да маркират нервните клетки, които се активират по време на страх и когато животното си спомня плашещото преживяване. Тези клетки се оказали група инхибиторни неврони в амигдалата на мозъка.
Колко време, прекарано насаме със себе си, води до чувство на самота?
Откритите клетки предотвратявали прекомерната реакция на страх на мишките. Когато учените започнали да потискат функционирането на тези неврони, животните започнали да замръзват за по-дълги периоди от време, чакайки електрически удар.
По думите на изследователите резултатите от тяхната работа може да бъдат полезни при разработването на нови лечения за посттравматично стресово разстройство (ПТСР). Изследването обаче има ограничения: например, въпреки приликите в структурата на мозъка на човека и мишката, някои невронни вериги и връзки са подредени по различен начин. Занапред ще бъде важно да се изясни дали централните неврони в амигдалата регулират спомените за страх и реакциите към тях при пациенти с ПТСР.
