Колко пъти сте се събуждали с чувство на еуфория или дълбоко разтревожени от сън, толкова ярък, че изглежда неразличим от реалността? Вид сън, който остава. Може би забелязвате повтарящи се мотиви: конкретни места, лица, символи или дори фантастични настройки. Бързо ги отхвърляте като психологически странности на мозъка и има вероятност да сте забравили за подобни сънища до обяд.
Още: 5000-годишна пирамида от първата цивилизация на Мезоамерика е открита в Перу
Още: Най-старите доказателства за замърсяване с олово идват от Древна Гърция
Но какво ще стане, ако сънищата ви не са просто капризи на спящия ум? Ами ако разкриват проблясъци в огледално царство, в което съзнанието ви се лута? За да отидем още по-далеч, може би повтарящите се сънища предполагат връзка с друга реалност. За Дейвид Леонг, академик, специализиращ в метафизиката и епистемологията (науката за познанието), това може да не е просто интересна хипотеза, а истината, пише Popular Mechanics.
Съзнанието идва от невидими измерения отвъд нашата реалност
„Сънищата може да са прозорци към отделни реалности, управлявани от техните закони, в които умът, неограничен от ограниченията на будността, може да изследва и взаимодейства с нови форми на съществуване“, казва Леонг, почетен професор в университета „Каризма“ в Търкс и Кайкос.
Още: Използването на конец за зъби може да намали риска от инсулт
Още: Ужасяващо древно жертвоприношение на бременна жена е открито в Еквадор
Неговата хипотеза се основава на тълкуването на многото светове на квантовата теория, което предполага, че всяко решение или събитие създава разклонени реалности – безкраен набор от паралелни вселени. Леонг прилага тази идея към съзнанието. Той смята, че сънят намалява влиянието на нашите физически сетива и рационален ум, давайки на съзнанието свободата да заобиколи обичайните граници на времето и пространството. Докато научните изследвания не подкрепят тази идея, според Леонг сънищата могат да служат като портали към други наши версии, съществуващи в други измерения.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Учени бързат да разкрият тайните на древни цивилизации, озовали се под водата
„На макроскопично ниво приемаме, че обектите имат фиксирани свойства като позиция или скорост. Но квантовите експерименти оспорват това предположение“, обяснява Леонг. Ефектът на наблюдателя – където простото наблюдение на квантова система може да повлияе на нейното състояние – показва, че реалността е много по-течна, отколкото изглежда. „Да видиш, означава да повярваш“, може да е вярно в нашия ежедневен свят, предполага Леонг, но на квантово ниво то се разпада, вероятно се променя според взаимодействието на наблюдателя.
През 2022 г. физиците Ален Аспект, Джон Ф. Клаузер и Антон Цайлингер спечелиха Нобелова награда за своята новаторска работа върху квантовото заплитане. Техните експерименти оспорват класическата представа за местния реализъм – вярата, че физическите свойства съществуват независимо от наблюдението. Те показаха, че частиците, дори когато са разделени на огромни разстояния, могат незабавно да влияят една на друга. Този факт предполага реалност, която е много по-взаимосвързана и гъвкава, отколкото учените смятали преди.
Въз основа на техните изследвания Леонг изследва концепцията за „местно“ и „нелокално“ съзнание. Локалното съзнание е отговорно към нашите пет сетива, оформени и изваяни от сетивния вход на тялото. Нелокалното съзнание обаче надхвърля сетивата, позволявайки ни да преживеем „по-широки, преплетени реалности“, казва той. Тази концепция е в съответствие с идеи като панпсихизма, където осъзнаването се счита за основна характеристика на самата Вселена, казва той.
Още: Учени откриха шест пъти по-голяма от Земята планета, подходяща ли е за живот?
Още: Погребани континенти: Древни мегаострови са открити дълбоко под земната повърхност
Откриха скрито съзнание при пациенти с черепно-мозъчна травма
Колкото и очарователно да звучи това, не всички сънища служат като портали към паралелни времеви линии. Тук ключово е дали сънищата се връщат. „Повтарящите се сънища, особено тези с ярки и последователни сценарии, може да предполагат по-дълбоки връзки с други реалности“, твърди Леонг. От друга страна, сънищата, свързани с лични преживявания, често се чувстват несвързани, с изкривено време. Най-сюрреалистичните и неразбираеми сънища вероятно са подсъзнанието, което обработва живота ви тук на Земята, казва той. Но ако ви се струва, че посещавате съня, а не си го представяте – като пиеса с начало, среда и край – вероятно посещавате този друг свят, според хипотезата на Леонг.
Леонг също така намеква, че силните емоции в постоянните сънища могат да предложат космически улики – сигнали за това как друга ваша версия преживява живота в паралелен свят. „Да кажем, че имате повтарящ се сън, че сте заседнали в гимназията“, предлага той. „Въпреки че може да отразява неразрешени психологически теми, като чувство на стагнация или безпокойство относно личностното израстване, това може също така да означава, че в друга реалност вие все още сте в гимназията и се справяте със същите предизвикателства, които вашето будно аз е преминало отвъд.“ Този емоционален резонанс – подобно на чувството на неудовлетвореност от засядането – може да се разпространи в измеренията, създавайки верига за обратна връзка между вашия съзнателен ум тук и едно от вашите алтер его другаде.
Но колкото и пленителна да е тази хипотеза, няма емпирични доказателства, които да я подкрепят. Квантовите феномени, като заплитане и нелокалност, предизвикват нашите традиционни възгледи за времето и пространството. И все пак нито едно научно изследване не подкрепя категорично идеята, че сънищата са портали към други светове. Основните невронауки и когнитивните науки, от друга страна, намират тази хипотеза за еретична – ако не и за напълно ненаучна.
Теорията за активиране – синтез например разглежда сънищата като опит на мозъка да осмисли произволната невронна активност по време на етапа на бързо движение на очите (REM) на съня. Това е времето, когато мозъкът е силно активен, появяват се цветни сънища и тялото изпитва временна мускулна парализа. Няма никакви доказателства за надникване в други измерения. По същия начин теорията за консолидацията на паметта очертава сънищата като инструмент за организиране на ежедневните преживявания в дългосрочни спомени – не взаимодействия с различни личности. Теорията за симулация на заплахи казва, че сънищата служат на биологичната цел за оцеляване, като ни помагат да практикуваме реакции на опасност – отново няма космическа връзка.
В допълнение, почти всички най-известни школи в съвременната психология се отклоняват от метафизичните обяснения. Бихейвиоризмът например разглежда сънищата като странични продукти на научено поведение, условия или стимули, изпитани по време на будния живот, без да предлага по-дълбоко значение. Някои психолози казват, че сънищата са израз на неразрешени конфликти или неинтегрирани части от себе си. Дори „по-либералните“ психоаналитици остават фокусирани върху личните значения на сънищата.
Зигмунд Фройд разглежда сънищата като „кралския път към несъзнаваното“, отразяващ скрити желания и конфликти. Карл Юнг предлага по-метафизичен възглед, като предполага, че сънищата ни свързват с колективно хранилище на архетипни преживявания, споделяни от всички хора. Той обаче никога не е намеквал, че сънищата са портали към други реалности.
Мистериозният човек от Тауред – доказателство за паралелна вселена?
Психологът и лекар д-р Хауърд Айзенберг изследва пресечната точка на психологията, квантовата физика и съзнанието в книгата си „Сънувай, за да го направиш“. Той предполага, че това, което възприемаме като реалност, може да е колективна илюзия, подхранвана от сляпата вяра на западните академични среди в емпиричните наблюдения. Като цяло в съответствие с мисленето на Леонг, Айзенберг твърди, че самото възприятие може да е отговорно за изграждането на солидността на нашата реалност.
Неговият аргумент заимства от ефекта на наблюдателя, който казва, че наблюдението на света около нас е процес, който свива потенциалните реалности в един фиксиран резултат. „В съвременната квантова механика ние вече не разглеждаме обектите като колекции от частици, а по-скоро като „вълни на вероятността“, казва Айзенберг. Няма физически градивни елементи, няма присъща здравина. Просто казано, ние – всички ние заедно – създаваме твърдите тела, които възприемаме.
„Колкото и странно да изглежда това, ние сме тези, уловени в подобно на сън състояние“, добавя Айзенберг.
