Колкото и странно да звучи, не е необичайно монарси и владетели не само да се занимават с окултизъм, но и да наемат лични магьосници, които да им помагат при вземането на решения. Кралица Виктория, на чието име е кръстена викторианската ера, се ангажира силно с окултизма след смъртта на своя съпруг принц Алберт. Тя провежда сеанс след сеанс в продължение на години, за да се свърже с него, и води записи, които е съветвана да не публикува.
Много преди нея прочутият лекар от XVI век и предсказател на съдбата Нострадамус привлича вниманието на френската кралица Катерина Медичи, която го прави резидент мистик в двора на Анри II. А в по-нови времена американският президент Роналд Рейгън наема астроложката Джоан Куигли, за да планира срещите и пътуванията му в благоприятно време.
В някои от тези случаи личности като медиума от XIX век Флорънс Кук яхват вълната от обществен интерес към спиритизма и окултното. В други случаи хора като Нострадамус се противопоставят на църковната ортодоксия с голям риск за собствения си живот – вероятно това е причината, поради която той пише своите предполагаеми апокалиптични видения под формата на неясна поезия в „Пророчествата“ от 1555 г. Но независимо от тенденциите или пророческите истини, неоспоримо е, че мистици, медиуми, екстрасенси, гадатели и всякакъв вид магьосници са оставили по-голяма задкулисна следа в историята, отколкото мнозина могат да си представят. Това важи особено за астронома, математика, окултиста и възможен шпионин на кралица Елизабет I – Джон Дий.
Роден магьосник
Джон Дий Неизвестен автор / Public Domain
„Този, който е истински магьосник, се е родил магьосник от утробата на майка си; и който е друг, трябва да компенсира този дефект на природата чрез образование.“
Тези думи, написани от съвременника на Джон Дий и автор на „Деветте небесни ключа“, Томас Ръд, перфектно обрисуват живота и детството на Дий. Роден като син на второстепенен придворен в Лондон през 1527 г., Дий израства с ненаситен апетит за знания. Той спи по четири часа на денонощие и прекарва дните си в изучаване на писанията, класиката, математиката и науките наред с други клонове на знанието. Той ще пренесе цялото това знание през живота си, живот толкова химерен и експанзивен, че усилията му резонират чак до днес.
Дий постъпва в Кеймбридж на 15 години и развива двоен интерес към сценичното и окултното изкуство. Той прави летящ бръмбар за комедията на Аристофан от 421 г. „Мирът“ – толкова вдъхновяващ, че публиката се заклева, че е дело на магьосничество, а не на инженерство. Дий, както мнозина от неговото време, разглежда науката, магията и религията като аспекти на едно и също търсене на знание и на божественото. Но намирайки отпор в родната си Англия, той тръгва към университета на Льовен в съвременна Белгия и се гмурва по-дълбоко в астрология, алхимия, кабала, нумерология и много други.
Оригиналният 007
Джон Дий привлича кралското внимание и покровителство по невероятен начин: той е арестуван и обвинен в измяна през 1553 г. По молба на бъдещата кралица, Елизабет I, Дий съставя хороскоп за сестрата на Елизабет – Мария I Тюдор, известна още като Кървавата Мери. Мария I става един от най-ненавижданите монарси в английската история от 1553 до 1558 г., като се опитва да върне католицизма в Англия и изгаря стотици англиканци на клада. Мария обаче е тази, която освобождава Дий през 1556 г. и сваля всички обвинения срещу него.
Глифът на Дий, чието значение е обяснено в Monas Hieroglyphica. Kwamikagami / CC BY-SA 4.0
Когато Елизабет I става кралица след смъртта на Мария Тюдор през 1558 г. тя взема Дий под крилото си. Той е „магьосникът на кралицата“, а Елизабет го нарича „моят философ“. Безбройните умения на Дий варират от чисто научни до спекулативно магически и той става любимец на кралица Елизабет I. От една страна, Дий изготвя доклади за британската държава, като Brytannicæ Republicæ Synopsis или Summary of the Commonwealth of Britain, който включва политически и икономически въпроси. Неговите умения в картографията и географията му помагат да получи голямо признание в двора и той изиграва голяма роля в епохата на британските изследвания и експанзия. Както пише History Extra, Дий дори подписва писмата си до Елизабет с „007“, алхимично число, което означавало „само за вашите очи“.
Езикът на ангелите
Джон Дий, лишен от признанието и средствата, които наистина иска, се оттегля от дворцовия живот около 1580 г. Това му позволява да се потопи във всички периферни, езотерични изследвания, които не само обича, но и които му помагат да пренесе наследството си в настоящето. Esoteric Archives има селекция от творбите, които е създал през това време. Дий се обръща най-вече към общуването с духове и иска да достигне до истинските ангели и да научи езика на небето. Той нарича този език „енохиански“ на името на прадядото на библейския Ной – Енох, и го определя като притежаващ собствена граматика, речник и азбука.
Едуард Кели Thomas Pennant / Public Domain
През това време Дий попада на човек с подобно мислене – Едуард Кели. 26-годишният Кели има с проблем с алкохола, а ушите му са отрязани като наказание за фалшификация. Дий обаче се кълне в магическите дарби на Кели, които често включват взиране в черни огледала – като собственото ацтекско обсидианово огледало на Дий за промяна на съзнанието и контакт с царствата на духовете, както описва Hedingham Fair. Заедно Дий и Кели каталогизират своите сесии за наблюдение под формата на „дневници на духовете“. Дий твърди, че говори с „Добрите ангели“ (според Ancient Origins) и през това време съставя енохианския език. Той също така поръчва магически артефакти като Божия печат (Sigillum Dei Aemeth) и Златния диск на четирите замъка.
Неприятности, трагедии и разбито сърце
В преследване на ангелски приключения с Едуард Кели, Джон Дий тръгва да пътува из Европа и да търси заровено съкровище. Както се казва в уебсайта на историка Франсис Йънг, Дий иска Кели да използва предполагаемите си разузнавателни таланти, за да намери нещо може би дори по-ценно от езика на небето: пари. През 1583 г. Кели идва при Дий с червен прах, който той нарича „прахът на проекцията“, алхимичен компонент, който Дий иска. Той донася и магическа книга, която Дий да декодира. Оказва се, че книгата не е нищо по-мистериозно от кодиран латински, написан от двама датски принцове. Дий обаче – странно лековерен човек – очевидно никога не разбира, че Кели го разиграва.
Божият печат на Джон Дий, сега в колекциите на Британския музей Vassil / CC0
По същото време трагедията връхлита Дий на много фронтове. Докато е на път за Полша, къщата на Дий в Съри, Англия, е претърсена. Не само ръкописите му са откраднати, изгорени или унищожени от тълпа, която смята, че той е човек с магически сили, но и неговата библиотека от книги, окултни принадлежности и други вещи. Малко след това чумата разкъсва Англия и убива жена му и четири от осемте му деца. Дий отпътува за Прага, където получава топли поздрави от император Рудолф II – човек увлечен по легендарния алхимичен Философски камък, но е изгонен от папата под заплаха от затвор или изгаряне на клада.
Ритуали на бъдещето
Въпреки че Джон Дий стои далеч от двора на кралица Елизабет I в по-късните си години, той остава под нейна закрила. Всъщност, както обяснява History Extra, според някои Елизабет I е използвала Дий като пътуващ шпионин, за да събира разузнавателна информация за съперничещи нации. Ако е вярно, това може да обясни много по-странните избори на Дий.
По ирония обаче възможната библиотека от разузнаването на Дий – 2670 тома, почти шест пъти повече от тази на неговата алма матер Кеймбридж – е заличена от тълпата, която претърсва къщата му. И когато Елизабет I умира през 1603 г., вече няма кой да приюти и защитава Дий от многобройните му врагове. Той умира само пет години по-късно през 1608 г. в бедност, като се опитва да продава книгите си и да се прехранва от създаването на астрологични карти.
Monas Hieroglyphica (или Йероглифната монада) е книга от Джон Дий, публикувана в Антверпен през 1564 г. Тя обяснява значението на езотеричния символ, който той изобретил (виж по-нагоре). Public Domain
Въпреки това Дий оставя след себе си трайно наследство в точно тези области на изследване, които обожава: мистицизъм и окултизъм. Заедно с фигури като Франсис Бейкън, мултидисциплинарният, странно методологичен и дори математически подход на Дий към магичните изследвания повлиява развитието на розенкройцерството в началото на XVII век. Розенкройцерството, от своя страна, спомага за възникването на Херметическия орден на Златната зора в края на XIX век. И двете организации са активни и до днес и са свидетелство как усилията на един човек могат да отекнат във времето по неочаквани начини.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Тайните учения: В търсене на Граала и Философския камък
