Солта е основен елемент от трапезата и истинска древна валута, която не е лесно да се получи, особено в домашни условия. Маите например са се снабдявали с нея благодарение на солниците, намиращи се в южната част на полуостров Юкатан.
По-рано се смяташе, че там са започнали да получават сол през VI – VIII век, но наскоро археолозите откриха най-ранните солници на маите: разкопките на територията на съвременния щат Белиз отместили началото на солната индустрия на предколумбовата цивилизация с няколко века назад.
Откриха огромен град на маите, пълен с пирамиди, и още множество неизследвани селища
Хората не могат да живеят без сол. Древните цивилизации като маите например са се хранели предимно с растителни продукти (основното им меню се състояло от царевица, боб и тиква); солта е имала голяма стойност.
Тъй като нуждата от сол нараства с развитието на земеделието и растежа на градовете, което се случва в късния класически период (550 – 800 г. сл.Хр.), тя била добивана от солници в южната част на полуостров Юкатан, като първо я разтваряли във вода, а след това я изпарявали в глинени съдове над огъня.
До този извод стигнали изследователи от Университета на Луизиана (САЩ) през 2021 г., след като проучили подробно солниците на маите и разположените до тях места за осоляване на риба. Оказало се, че на територията на съвременен Белиз (малка страна на източното крайбрежие на Централна Америка) солта е добивана фактически на двора, осигурявайки с нея населението на древната държава.
Сега, три години по-късно, изследователският екип направил друго откритие по време на разкопки в лагуната Пунта Хикакос в Южен Белиз – най-ранните свидетелства за производство на сол от древните маи, датиращи от ранния класически период (250 – 550 г. сл.Хр.). Резултатите от изследването, публикувани в списание Antiquity, предоставят нови данни за еволюцията на солната индустрия и нейната роля в развитието на цивилизацията.
Археолозите под ръководството на Хедър Маккилъп открили останките от дървени постройки под водата, идеално запазени благодарение на блатистите зони и червения мангров торф.
Оказало се, че там солта е била добивана чрез изпаряване на морска вода в големи керамични купи на огън. Тази технология на производство се различава от по-късните методи. По-специално вместо обичайните глинени съдове и поставки, местните производители на сол използвали големи купи с извити краища.
Керамични инструменти за изпаряване на сол, открити на морското дъно в Южен Белиз. Cambridge University
Отсъствието на характерни за по-късните периоди инструменти и артефакти свидетелства за зараждане на занаята.
Авторите на новото изследване отбелязват, че в ранния класически период солта вероятно е била предназначена за задоволяване на местните нужди и търговията се е извършвала на къси разстояния, докато в късния класически период, с нарастването на вътрешното търсене, производството на сол е станало по-мащабно и организирано.
Смяната на властта при маите била отбелязвана с изгаряне на останките на бивши владетели
По такъв начин откритието позволило да се проследи изменението на технологиите за производство на сол на предколумбовата цивилизация, което вероятно е допринесло за укрепването на търговските и социалните връзки на древното общество.
По-нататъшните разкопки ще помогнат на учените да проучат по-подробно солното производство в региона, за да разберат по-добре как технологията и организацията на произвоството са се променили с времето, както и да научат повече за икономическите основи на тази древна и удивителна цивилизация.
