Преди няколко години учените откриха, че горските пожари в Арктика не спират през зимата, а отиват под земята, където тлеят в торфа до пролетта, за да се разгорят с нова сила. Такива „зомби огнища“ са регистрирани дори в полярното село Оймякон при минус 60 градуса. Възможно е през лятото огънят отново да обхване сибирската тайга, пише РИА Новости.
Възкръсващият огън
През пролетта на 2020 г. специалистите на НАСА, разглеждайки сателитни снимки, забелязали огромна топлинна аномалия в северната част на Якутия. Марк Парингтън от Службата за мониторинг на атмосферата Copernicus е споделил изображение в „Туитър“.
Hotspots starting to appear in NASA MODIS & VIIRS 🛰️obs as ice thaws in northern parts of Siberia. Hard to tell if these are fires yet (maybe due to reflective surface) but it is probably just a matter of time... Image below from #TerraMODIS on 5 May https://t.co/MW2cvcKXiu pic.twitter.com/UiixKvQ2Ar
— Mark Parrington (@m_parrington) May 6, 2020
В НАСА били изненадани: изглежда, горещите точки се намирали там, където предното лято пламнали мощни горски пожари. Погледнали снимки от 2019 г. и се оказало точно така. "Зомби пожари?" — предположил Парингтън.
Отдавна е известно за горящия торф и подземните пожари, които унищожават корените на дърветата, но през зимата, под снега, в тундрата, в Арктика - това никога не се е случвало преди. „Зомби пожар“ е термин от западните медии. Учените предпочитат да ги наричат "остатъчни" или "презимуващи".
Изследователи от Амстердамския свободен университет, след анализ на статистиката на горските пожари в Аляска за 2002-2018 г., са установили, че повечето зимни огнища съвпадат с летните, а скоростта на разпространение на подземния огън е много ниска - от 100 до 250 метра за сезон.
През пролетта, обикновено един и половина до два месеца след топенето на снеговете, огънят лумва. Зимният "зомби пожар" често изгаря кореновата система и почвата под оцелелите от летния огън дървета, те умират и близо до лятото падат. Изследване, публикувано от нидерландски учени в списание Nature, показва, че "зомби пожарите" може да са отговорни за една трета от общата площ на изгорелите гори зад Полярния кръг.
Якутските пожари
През миналия сезон горските пожари са били най-силните за цялата история на наблюденията. Пострадали са Сибир, Канада, Аляска и дори Гренландия. Димът стигнал до Северния полюс. В Якутия, според различни оценки, са горели между три и половина и осем милиона хектара. В много отношения - заради "зомбитата".
Зимното тлеене на торфа е характерно не само за Арктика. В централните райони на Русия и в южната част на Сибир са добре запознати с него. Но през последните години торфените пожари се изместват на север.
В най-студеното село на планетата горят "зомби пожари"
Преди малко повече от месец в мрежата се появи видео от Оймякон: от снега се издигат стълбове дим при температура от минус 60 градуса по Целзий. Местните отбелязват, че подобна ситуация има и в други региони на републиката.
Кой е виновен
Учените смятат, че мълниите са една от основните причини за пожарите в безлюдните райони на тайгата.
Данните от Световната мрежа за определяне на местоположението на мълниите (WWLLN) показват, че светкавиците в Арктика се увеличават. През 2010 г. те са били около 35 хиляди, а през 2020 г. - 240 хиляди. Това е свързано с повишаване на средната годишна температура.
Друг фактор е топенето на вечната замръзналост поради затоплянето на климата. В почвата се освобождава лесновъзпламеним органичен въглерод. Освен това метановите хидрати преминават от твърдо в газообразно състояние, а "зомби пожарите" се захранват отдолу с природен газ.
„Механизмите на зимното изгаряне са еднакви и в Северна Америка, и в Евразия - обяснява Елена Кукавская, водещ изследовател в Горския институт към Руската академия на науките. – Обикновено заблатените територии са прекалено влажни, за да поддържат горенето. Но поради измененията на климата и повишаването на пожарната опасност при анормално високи температури и суша, както през 2021 г. в Якутия, пожарите стават все по-чести, особено в блатистите райони, където са възможни т.нар. зомби пожари. Горящият торф може да тлее дълго време, включително през зимата."
Това горене без пламък е много стабилно, подчертава експертът. То може да продължи години, дори ако в блатото има пет пъти повече вода, отколкото горими органични вещества.
Глобална заплаха
Всички пожари, включително зимните, са мощен източник на парникови газове, въглероден диоксид и метан, както и сажди. Освен това се отделят токсичен въглероден окис и канцерогени - бензапирен и формалдехид. Цялата органична материя изгаря и върху почвата вече нищо не расте.
Черен път действал като противопожарна преграда в Южна Африка. Ефектите от бариерата могат ясно да се видят по неизгорялата (вляво) и обгорялата (вдясно) страна на пътя. Снимка: Ryanj93 / CC BY-SA 4.0
Според експерти на ООН в торфищата има два пъти повече въглерод, отколкото във всички гори по света. Дори при обикновени повърхностни горски пожари по-голямата част от въглерода постъпва не от горящите дървета, а от горния органичен слой на почвата. Това се потвърждава от изследване на учени от Холандия, Русия и САЩ. Авторите отбелязват, че през последните 20 години по-голямата част от пожарите са регистрирани на торфени почви, богати на въглерод, които дълги години са се съхранявали във вечната замръзналост.
Заради положителната обратна връзка между пожарите и затоплянето, ускорявано от въглерода, климатът в Арктика се изменя особено бързо. Ако продължи така, северните гори ще се превърнат от един от най-важните абсорбатори на въглероден диоксид в негов източник.
Откриха неизвестен досега източник на парникови газове в Сибир
Гасенето на "зомби пожарите" е много трудно. И не само заради недостъпността на северните райони. Водата, използвана за гасене на торфа, преминава през почвата по малки канали, оставяйки участъци, които продължават да тлеят. Дори проливните дъждове не помагат. Необходимо е разработването на специални средства.
Но основните насоки в борбата с подземните пожари според експерти трябва да станат ранното локализиране на огнищата въз основа на сателитни наблюдения и разузнаване с квадрокоптери, както и дългосрочни програми за опазване и възстановяване на торфените блата.
