Американски учени откриха точно как пражки лекар от XVII век се е опитал да дешифрира загадъчния ръкопис.
Изследователи от Библиотеката за редки книги и ръкописи „Бейнеке“ в Йейлския университет (САЩ) преди 10 години тествали оборудване, предназначено за мултиспектрален анализ на древни ръкописи. Покрай другото те използвали този метод, за да анализират ръкописа на Войнич – един от най-загадъчните ръкописи на Средновековието.
При мултиспектралната визуализация цифрово изображение се получава с помощта на ултравиолетова и инфрачервена светлина. При работа със средновековни ръкописи ултравиолетовата светлина може да направи избелелия или изтрит текст четим. Това се дължи на факта, че повечето средновековни мастила (включително тези, използвани за писане на ръкописа на Войнич) съдържат значителен процент желязо.
Когато мастилото се изстърже или избледнее, молекулярната връзка остава, така че избледнелият текст може да флуоресцира, когато е изложен на ултравиолетови лъчи. С помощта на тази технология може не само да се чете избледнял или изтрит текст, но също така да се определи дали даден ръкопис е палимпсест и дали са правени големи корекции по него.
Историкът и палеограф, изпълнителен директор на Американската академия по медиевистика, Лиза Фейгин Дейвис е публикувала в своя блог Manuscript Road Trip мултиспектрални изображения на 10 страници от ръкописа на Войнич, направени през 2014 г.
Защо 10 години никой не се е интересувал от тези изображения? Дейвис не знае отговора на този въпрос, но предполага, че е свързано с текучество на персонала. Сега тя внимателно проучила получените изображения и е открила нещо, което не е могло да се види по време на макрофотографията на ръкописа.
Една от основните трудности при дешифрирането на ръкописа е, че е написан на непозната азбука. Редовете вървят от ляво надясно, буквите са леко наклонени наляво. Някои изследователи са се опитвали да комбинират отделни знаци от тази азбука с латински букви поради външното им сходство. Но такава хипотеза не намерила подкрепа в научната общност и по никакъв начин не помогнала за дешифрирането.
Освен неразбираеми символи ръкописът съдържа няколко букви от латинската азбука и една дума на немски (rot – „червено“). Учените предполагат, че тези букви са свързани с инструкции към художника, който е оцветявал картинките след написването на текста.
След като изучила мултиспектрални изображения на страниците на ръкописа, Дейвис открила колони с вертикално изписани знаци на един от листовете. Първата колона съдържала пълната класическа латинска азбука от 23 букви (т.е. тази, която е съществувала преди Новото време, без разграничаване на u и v в различни букви), от a до z. Във втората колона срещу всяка от латинските букви е изписан символ от основната азбука на ръкописа. В третата – отново латинската азбука, само че изместена вертикално с един знак.
Всичко това изглежда като опит за дешифриране на текста, предприет много преди Вилфред Войнич да намери ръкописа в библиотеката на йезуитски колеж в Италия през 1912 г. През Средновековието и в съвремието криптографията използва главно метода на заместване на символи, за който се използват таблици, подобни на тази, открита в ръкописа.
Който и да е написал тези три колони от букви, следва така наречения хуманистичен минускул – стил на писане, разработен от италианските хуманисти в началото на XIV – XV век. До XVIII век той е използван от образовани хора, които искат да подчертаят своята привързаност към идеите на хуманизма. Дейвис и колегите ѝ решили да разберат кой е бил.
Те събрали образци от почерци на известни собственици на ръкописа. Това са немският ботаник Леонард Рауволф, негов приятел и наследник, лекарят Карл Видеман, император Рудолф II, Якобус Синапиус (близък на императора фармацевт-билкар), пражкият алхимик Иржи Барес, лекарят Йоханес Марци и Атанасий Кирхер, йезуитски езиковед. Към тях били добавени автографите на Джон Дий и Едуард Кели, които биха могли да видят ръкописа в колекцията на император Рудолф.
Сравнението на почерците показало, че таблицата е съставена от Йоханес Маркус Марци, учен и лекар. Той е притежавал книгата в продължение на три години: през 1662 г. я наследил от приятеля си Иржи Барес, а през 1665 г. я продал (или дарил) на Атанасий Кирхер. Очевидно той е бил един от първите, които се опитват да дешифрират ръкописа. И също като неговите последователи от нашия век, нищо не се е получило.
Мултиспектралният анализ също показал, че ръкописът не е палимпсест (т.е. не използва употребяван пергамент), както предполагали някои учени. Това означава, че последният анализ на въглерод-14 правилно е определил годината на създаване на ръкописа като 1425.
