Учени са открили, че древната медна промишленост на Израилското царство е била организирана по такъв начин, че в резултат в нейния център не останали нито растения, нито самата промишленост.
„И всичките цар Соломонови съдове за пиене бяха златни, и всичките съдове в къщата от Ливански лес от чисто злато; ни един не бе от сребро; среброто се считаше за нищо в Соломоновите дни“ – се казва в Третата книга на царете (2 Летописи 9:20), една от частите на Стария завет. Днес знаем, че третият еврейски цар, владетелят на Израилското царство в неговия разцвет, вместо злато основно е използвал мед.
Това става ясно преди около сто години, когато, от една страна, историците внимателно проучват списъците на натрупаните материали (според същата Трета книга на царете), а от друга страна, американският археолог Нелсън Глук открива мини в долината Тимна, които по-късно са наречени рудниците на цар Соломон.
Последвалите проучвания показват, че запасите от мед и нейните производни в Тимна привличат хората още през неолита. По-късно тези природни ресурси са използвани от египтяните: археолозите са открили в долината египетски храм, датиран от 13. век пр.н.е. И това е единственото място от споменатите в Библията, където са намерени доказателства за топене на мед.
Статия на израелски учени, публикувана в Scientific Reports, задава интересен въпрос: откъде всички тези хора са получавали гориво за топенето на медта – от неолита до времето на Соломон? Имало е нужда от много гориво, защото за да се имитира "златото" на Соломон, е било необходимо огромно количество мед.
Цар Соломон и планът за Първия храм. the Providence Lithograph Company / Public Domain
Археологическите находки в долината Тимна свидетелстват, че от 11. до 9. век пр.н.е., в продължение на около 250 години, там процъфтява обширна медна индустрия: хиляди места за добив и около десет места за обработка, където медта се топи от руда. Това датиране показва, че производството на мед в Тимна е достигнало своя връх при царете Давид и Соломон.
Старият завет казва, че Давид завладява областта Тимна, известен по това време като Идумея (Едом), разполага там военен гарнизон, така че идумейците стават негови поданици. Синът му Соломон използва огромно количество мед за строителството на Храма в Йерусалим. Изследователите предполагат, че Дейвид се е заинтересувал от този отдалечен пустинен регион именно заради медта.
Медната промишленост на Тимна била силно развита за времето си, а металурзите, които обработвали медта, били опитни и уважавани хора, пишат изследователите. Металът се извличал от рудата чрез топене в глинени пещи при температура от 1200 градуса по Целзий. Целият процес отнемал около осем часа, след което пещта била разбивана и получената мед била изваждана от основата ѝ (тя била по-тежка от примесите, поради което се натрупвала на дъното). Всичко това изисквало много гориво.
Учените взели проби от дървени въглища от сметища за промишлени отпадъци в две големи производствени площадки в долината Тимна, добре запазени поради сухия пустинен климат. Те изследвали повече от хиляда проби под електронен микроскоп. В дървесния въглен се съхранява анатомичната структура на оригиналната дървесина и под микроскоп може да се определи нейният вид. Възрастта на пробите е определена в съответствие със слоя на могилата, в която били открити, освен това датирането било потвърдено с въглерод-14.
Авторите на изследването открили значителни изменения в състава на дървените въглища с течение на времето. Дървените въглища от долния слой на могилите, датирани от 11. век пр.н.е., съдържали основно две растения – 40% обикновена ретама (Retama raetam), включително корени, и 40% бодлива акация (Acacia spp.).
Картата показва местоположенията на производствените площадки в Тимна. Mark Cavanagh et al.
Около век по-късно, в средата на 10. век пр.н.е., съставът на дървените въглища се е променил. В промишлеността започнали да се използват по-нискокачествени горива, като например различни пустинни храсти и палми. На този етап дървесината се внасяла от далече – например от територията на съвременна Йордания, на сто или повече километра от Тимна.
Изследователите твърдят, че постепенната промяна в съдържанието на дървени въглища е резултат от свръхексплоатация, която унищожила природните ресурси. Долината, която вече била суха, се превърнала в пустиня без абсолютно никакви дървесни растения.
През 9. век пр.н.е. всички производствени обекти на Тимна били затворени. Авторите отбелязват, че растителните видове, изгорени в пещите на рудниците на цар Соломон, са били ключови за местната екосистема, поддържали много други видове, съхранявали водата и стабилизирали почвата. Изчезването им предизвикало ефект на домино и нанесло непоправими щети на цялата територия.
Изминали са три хиляди години, но долината Тимна все още не се е възстановила. Някои видове растения сега се срещат много рядко, докато други са изчезнали завинаги.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Учени разкриха тайната на гибелта на древни цивилизации
