Археолози са открили гало-римски култов обект близо до селището Сен-Жю-ан-Шоссе, който хвърля светлина върху религиозните практики преди и след римското завоевание.
Светилището в Северна Франция е известно от края на XIX век, първите му разкопки са проведени в края на миналия век. Към днешна дата специалистите от френския Национален институт за превантивни археологически изследвания (INRAP) са проучили два и половина хектара от този район, но по думите им работата все още е далеч от своя край. Въпреки това те са обобщили предварителните резултати, които ще бъдат обсъдени на предстоящата конференция.
Мястото за ритуали е разположено на хълм, който осигурява отлична панорама на местността. Целият периметър все още не е разкопан, но вече е ясно, че е бил заобиколен от ров, дълбок не по-малко от метър и половина и широк не по-малко от три метра.
Светилището е датирано от II – I век пр.н.е., тоест желязната епоха на галите и началото на римската експанзия в техните земи. Във Франция археолозите вече са открили значителен брой светилища, датиращи от гало-римския период. В почти всички тях ясно се вижда постепенен преход от галска ритуална дейност към римска. Тук нещата били различни.
Разкопките в гало-римското светилище / INRAP
Ровът по периметъра, за който стана дума по-горе, бил пълен с останки от животни – прасета, коне, овце, кози, крави. Очевидно това са жертвени животни, но между тях има голяма разлика. Скелетните останки на коне са хвърляни в рова, след като телата им са започнали да се разлагат. Но останките на други видове първо са били изложени на стихиите за дълго време, тоест те са останали на повърхността, докато меките тъкани изчезнали напълно.
Такова обяснение предлагат служителите на INRAP. Прасетата, кравите, козите и овцете галите първоначално приготвяли на огън, месото било изяждано на ритуален празник, а костите били оставяни на свещени места на повърхността на земята, където били изложени на слънце, вятър и дъждове. На територията на светилището са разкрити няколко огнища, около които има равни площадки, подходящи за угощение. Химическият анализ показал, че там се е изпивало много вино, а на огнищата е печено месо.
Никой обаче не е готвил и ял коне – те били взети от бойното поле. Но не само костите на животни са били хвърляни в рова. В една от частите му археолозите открили множество образци от доспехи.
Това са детайли на най-малко осем щита, един римски шлем с особена форма, който покрива ушите (днес са известни само десет) и просто безпрецедентно количество доспехи – 66 елемента.
INRAP
Броните са в такова състояние, в което не са могли да влязат в битка. Най-вероятно те са били събрани след победа и раздробени на части в процеса на някакъв ритуал. След това тези детайли били разпръснати в различни части на рова. Съдейки по разпределението на предметите, археолозите смятат, че елементите, които биха били използвани заедно в ежедневието, са умишлено отделяни един от друг.
Всичко това – полуразложени коне, разкъсани доспехи – са брънки на една верига. На територията на светилището са открити два вида човешки погребения. Първият е доста типичен за галите от този период: мъртвите са били поставяни в кръгли ями, облегнати на стената и със сгънати по определен начин ръце и крака. На един от скелетите липсва череп, но археолозите смятат, че това е резултат от по-късно разораване, тъй като долната челюст е останала на мястото си. Всички скелети са на мъже от различни възрасти.
Седящо погребение, типично за галите от II – I век пр.н.е. / INRAP
Но вторият тип погребение досега не бил срещан. В няколко ями и канавки изследователите открили 899 костни останки, смесени помежду си, и един сравнително пълен скелет, макар и без глава. Учените са установили, че смесените кости са останки от 15 мъже.
По костите от това погребение археолозите са открили много порязвания, счупвания, следи от удари както с острие, така и с тъп предмет. На хора от тази група били отрязани части от крайници. Някои от уврежданията са получени още приживе, други са нанесени след смъртта. Всички тела, на които принадлежат тези кости, подобно на телата на конете, започнали да се разлагат на повърхността и едва след това били погребани.
Това е напълно нетипична за галите практика на жертвоприношения. Някои елементи са подобни на познатите досега, но целият комплекс от погребения и оброци е уникален.
В този гроб костите са осакатени и смесени, сякаш са се опитвали да ги раздробят по време на ритуал / INRAP
Създава се картина на битка, в която галите са удържали победа, погребали са своите герои, устроили са празник и след това са принесли в жертва пленените врагове. Римските доспехи говорят, че в жертва са принасяни легионери. Въпреки че не може напълно да се изключи, че това са били други гали с трофейни римски доспехи.
Римската провинция Галия се формира след завоеванията на Юлий Цезар през I век пр.н.е., което съвпада с началните датировки на светилището. Но още преди мащабните галски войни там може да е имало гранични сблъсъци между галите и римляните, които невинаги са завършвали с победа на последните.
ОЩЕ: Химичен анализ потвърди мястото на гибелта на XIX римски легион
