Българският принос по темата "откритие, анализ и каталогизиране на странични ефекти, породени по всяка вероятност от наличността на нитрозамини в лекарства" е незаменим и ще продължава да бъде такъв. Доказваме го с нови и нови данни, наблюдения, експертни оценки и изводи. Те се приемат от международната научна общност много добре. Това заяви проф. Георги Чернев, ръководител на кожната клиника на МВР болница пред Actualno.com.
Ето какво още каза той:
Тезата ни касае бионаличността на нитрозамини в лекарствата и връзката им с генерирането на разнородни форми на рак на кожата. Форми на рак, възникнали като възможни странични ефекти, са описани в реализирани научни трудове. Тези трудове подчертават още по-силно изразената връзка между приема на АСЕ инхибитори и развитие на рак на кожата.
Новото, което установихме, е, че потенциалната бионаличност на нитрозамините в АСЕ инхибиторите на българския пазар (без да специфицираме дали се касае за такава в рамките на допустимите норми или не), е свързана (по всяка вероятност) с генерирането на кожен рак - меланома, меланомни прекурсори , както и и кератиноцитни тумори. Визирам изцяло наши, български наблюдения, подчерта професорът.
"Първи в света сме по отношение на това твърдение, като то се обосновава на сериозни клинични наблюдения при български пациенти, отнесено и съобразено с анализа на вече публикувани международни данни. Потенциалната наличност на нитрозамините в еналаприл и лосартан например би могла да доведе до манифестацията (поява и развитие) на еднакви ракови форми - метатипични базоклетъчни карциноми в областта на лицето:
Базоклетъчните карциноми и диспластичните невуси биха могли да се развият също така след прием на периндоприл и еналаприл:
Тези случаи не са единични:
На практика наблюдаваме развитието на същите тумори, които бяха оповестени от нас и след прием на сартани или сартани, но в комбинация с хидрохлоротиазид. Официализирали сме тези данни многократно през годините", каза проф. Чернев.
"Проследяването на тези образци на клинично поведение, както и на дозисно зависимите времеви интервали, необходими за генериране на определени форми на рак на кожата, би могло да доведе до извода, че обединяващ фактор по отношение на рака са на практика само и единствено нитрозамините. На практика те са единствената субстанция, която е установена като бионаличност/ контаминация и в трите класа медикаменти: АСЕ инхибитори, сартаните и тиазидните диуретици, но така също и в метформина, ранитина, рифампицина", заяви той.
"Различният механизъм на действие на всеки един от описаните класове медикаменти, по-скоро изключва тезата, че генерикът/ чистата лекарствена субстанция би могъл да бъде отговорен за този тип странична реакция. Сами по себе си тези лекарства са прекрасно средство за борба с високото кръвно, диабета, гастрита, туберкулозата и акнето. Контаминацията с разнородни мутагени обаче ги прави опасни за пациентите", каза проф. Чернев.
Професорът сподели и, че е открита и официализирана е и друга зависмост, която поддържа тази теза, а именно, че сартаните, в комбинация с тиазидни диуретици, са причина за възникване и на кератиноцитни форми на рак:
1. Сквамозноклетъчни карциноми на кожата след прием на валсартан/ хлорталидон - ТУК!
2. Базоклетъчни карциноми в зоната на носа след прием на телмисартан/ хидрохлоротиазид - ТУК!
3. Сквамозноклетъчни карциноми на устните след Епросартан - ТУК!
"Положителната първа стъпка е направена и данните са оповестени. Считаме, че мутационният анализ на възникналите тумори би следвало да бъде съпроводен с анализ за бионаличността на съответните нитрозамини в лекарствените продукти. Именно там вероятно лежи и ключа за разрешаването на тази дилема. На практика - в ръцете на регулаторните звена и фармацевтичните фирми. Те трябва да работят рамо до рамо с нас – клиницистите", коментира проф. Чернев.
На въпрос какво мисли за проспективните анализи, проф. Чернев отговори следното: "Нееднократно сме споделяли, че проспективните проучвания и проследявания няма да разрешат тази проблематика, най-малкото защото сами по себе си те не биха били възможни от етична гледна точка".
Връзката между лекарства и развитие на рак: Нови научни статии, изготвени от български специалисти
