Ниският и дълбок глас се оказва основно оръжие на политиците в завоеванието на гласовете на избирателите.
Както показали опитите на учени от САЩ, човек биологично е предразположен да се доверява на кандидати с басови гласове независимо от използваната от тях риторика, се казва в статия, публикувана в сп. PLoS One.
"При разговорите за лидерство в съвременната политика става дума обикновено за съперничество в идеологичен план, отколкото за физическо превъзходство над опонентите. В дълбока древност нещата са били по-скоро иначе – повече дивиденти е носело следването на силните лидери в буквалния смисъл на тази дума", казва Кейси Клофстад (Casey Klofstad) от университета на Маями (САЩ)€
Клофстад и колегите му изяснили, че следите от такъв "пещерен инстинкт" и до днес съществува в нашето политическо съзнание. Изследователите са провели необичаен експеримент, в който взели участие около 800 доброволци от различни градове на Съединените щати.
Първоначално учените се опитали да изчислят образа на идеалния кандидат в парламентарните или президентските избори. За тази цел те приготвили серия от няколко портрета и фалшиви биографии на несъществуващи политици на възраст от 30 до 70 години. След това пускали тези портрети по двойки на монитор, където доброволецът трябвало да избере един от тях.
Както показал експериментът, участниците били склонни да се доверяват на мъже на възраст от 40 до 50 години. Това навело учените на мисълта, че причината е не външният вид на политика или биографията му, а неговият глас.
На 40-50 години височината на гласа достига максимална дълбочина, след това започва постепенно да спада. Освен това в хода на предишни наблюдения по време на избори учените забелязали, че в повечето надпревари най-често побеждават тези кандидати, които имат по-висок глас.
Ръководени от тази идея, Клофстад и колегите му решили да проверят как доброволците ще реагират на гласа на един или друг политик, произнасящ фразата "гласувайте за мен през ноември". Височината на гласа му била изкуствено повишена или понижена с помощта на програма.
Резултатите от този опит били изключително нагледни – за басовите "политици" гласували между 60 и 70% от участниците в експеримента. И което е интересно – те самите асоциирали дълбокия глас не с възрастта, а със силата на бъдещия депутат или неговата компетентност.
След като открили този феномен, учените решили да проверят има ли аналогична връзка и в реалността. За тази цел те анализирали резултатите от изборите за Конгрес на САЩ през 2012 г. и съпоставили броя на гласовете и шансовете за победа с това, доколко дълбок бил гласът на кандидат-конгресмените.
Както показал анализът, подобна зависимост наистина съществува – републиканците и демократите с ниски гласове побеждавали средно по-често от кандидатите с висок тембър.
"Често си мислим, че човек се явява изцяло рационално същество. Нашето изследване показа, че ние често вземаме решения под действието на почти незабележими за нас сигнали, които не осъзнаваме и не виждаме", заключава Клофстад, цитиран от РИА Новости.
