Хората преболедували COVID-19, дори и болестта да се е проявила леко, генерират имунни клетки, които от своя страна произвеждат антитела срещу вируса, според проучване на изследователи от Медицинското училище във Вашингтон в Сейнт Луис (САЩ ). Научната работа, публикувана в списание Nature, също поддържа тезата, че тези клетки могат да продължат да се появяват цял живот, запазвайки способността си да произвеждат антитела през цялото време, съобщава RTVE, цитирана от БГНЕС.
Тези открития предполагат, че дори леките случаи оставят у заразените дълготрайна защита и че повтарящите се епизоди на заболяването вероятно ще бъдат редки.
"Миналата есен имаше съобщения, че антителата бързо намаляват след инфекция с вируса, който причинява COVID-19, и масовите медии интерпретираха това, че имунитетът не е дълготраен", каза водещият автор, Али Елебеди, доцент по патология и имунология, който обяснява, че това е "погрешно тълкуване на данните", тъй като "нормално е нивата на антителата да спаднат след остра инфекция, но не до нула, а просто се стабилизират".
"Тук откриваме клетки, продуциращи антитела, при хората единадесет месеца след първите симптоми. Тези клетки ще живеят и ще произвеждат антитела до края на живота на хората. Това е сериозно доказателство за дълготраен имунитет", добавя Елебеди.
Когато възникне инфекция, клетките, произвеждащи антитела, се активират, повишавайки нивата на антителата. Когато инфекцията отшуми, тези имунни клетки започват да изчезват и нивата на антителата намаляват. Но малка популация от тези клетки се установява в костния мозък, откъдето те са в състояние да почнат да се увеличават в случай на нужда и да отделят антитела обратно в кръвта.
Екипът, ръководен от Али Елебеди, е проучил 77 участници, които са предоставяли кръвни проби на интервали от три месеца, започвайки приблизително един месец след първоначалната инфекция. Повечето от тях са имали леки случаи на COVID-19 и само шестима са били хоспитализирани.
Учените са взели проби от костен мозък от 18 от участниците седем до осем месеца след първоначалните им инфекции. Пет от четири месеца по-късно са предоставили втора проба от костен мозък. Взети са и проби от хора, които никога не са боледували от COVID-19.
Нивата на антителата в кръвта на участниците бързо намаляват през първите няколко месеца след коронавирусна инфекция - до след 4 месеца, но след това се стабилизират, като някои антитела се откриват дори 11 месеца след инфекцията.
Освен това, 15 от 19-те проби на костен мозък от хора, които са имали COVID-19, съдържат клетки, произвеждащи антитела, които са насочени конкретно към вируса SARS-CoV-2. Тези клетки все още могат да бъдат открити четири месеца по-късно при петимата души, които дават втора проба от костен мозък, докато никой от единадесетте души, които никога не са имали COVID-19, няма такива клетки, произвеждащи антитела.
"Хората с леки случаи на COVID-19 отделят вируса от телата си две до три седмици след инфекцията, така че няма да има вирус, който да задейства активен имунен отговор седем до единадесет месеца след инфекцията. Тези клетки не се делят. Те са неактивни, те просто се установяват в костния мозък и отделят антитела. Правят това, откакто инфекцията се е разрешила, и ще продължат да го правят за неопределено време ", описва Елебеди.
По този начин изследователите предполагат, че дори хората, които са били заразени и никога не са имали симптоми, също могат да изградят дълготраен хуморален имунитет - т.е. имунитетът, който се постига с антитела. Но все още не е проучено дали тези, които са претърпели по-сериозна инфекция, ще бъдат защитени срещу бъдещо огнище на болестта.
"Може да е и по двата начина. Възпалението играе голяма роля при тежкия COVID-19 и твърде много възпаление може да доведе до дефектни имунни реакции. Но от друга страна, причината хората да се разболяват сериозно често е, защото имат голямо количество вирус в организма и наличието на голямо количество вирус може да доведе до добър имунен отговор. Следователно не е ясно", казва Джаксън Търнър, също експерт по патология и имунология. "Трябва да повторим проучването при хора с умерени до тежки инфекции, за да разберем дали е вероятно те да бъдат защитени от реинфекция", добавя той.
В момента изследователите изучават дали ваксинацията също индуцира клетки, които произвеждат дълготрайни антитела.