В своята "Хроника" за събитията от 1178 година Жерваз Кентърбърийски прекъсва разказа си за царете и войните, за да спомене много рядко явление в нощното небе:
"На 18 юни същата година, когато се показа тънкият сърп на Луната, няколко мъже, гледайки към него, видяха изумително явление. Горният рог на полумесеца се раздвои. От точката между двете половинки избълва пламтящ факел, хвърлящ огън, горещи въглени и искри на значително разстояние. Тялото на Луната, намиращо се по-долу, започна да се огъва подобно на ранена змия. Това се случи десет пъти и дори повече и когато Луната се върна към нормалното си състояние, полумесецът придоби черникав оттенък."
Този разказ озадачил съвременните астрономи – едни смятат, че монасите са видели астероид, врязал се в Луната, а други са на мнение, че това бил метеорит, навлязъл в земната атмосфера точно на мястото между монасите и Луната и накарал ги да повярват, че явлението, което са видели, се е случило на Луната.
За монасите, наблюдаващи всичко това, събитието без съмнение е било много вълнуващо. За средновековните хора Луната е била вечен, пленителен и тайнствен обект. Тя не само дарявала светлина на нощното небе, но и обозначавала хода на времето или определяла личните свойства на мъжете или жените.
Към началото на средните векове съществували вече много теории за Луната, която се смятала за същата планета като Меркурий, Марс, Юпитер и дори Слънцето. Както и всички тези планети, тя се въртяла около Земята по идеален кръг. Сред средновековните мислители все още имало много въпроси около Луната – от какво е направена тя, какво е разстоянието между нея и Земята, от какъв източник взема своята светлина, откъде са тъмните и светли петна на нейната повърхност…
Какви знания са имали и в какво са вярвали в Ранното и Късното средновековие можете да научите в Мегавселена.
