В голямата политика личността все още играе голяма роля. Демокрацията сякаш съществува, за да избираме най-достойните, но на практика се оказва, че „тъмните“ черти на личността по-често се увенчават с успех.
По време на президентските избори в САЩ Доналд Тръмп беше обвиняван в расизъм, обиждаше жените, подиграваха се с прическата му. Хилари Клинтън си спечели репутацията на цинична и лицемерна жена. Но точно те двамата излязоха на върха. Какво е обяснението?
Формулата на народната любов
Мнозина психолози се опитаха да разберат какво прави хората едновременно привлекателни и отблъскващи с помощта на тест, наречен „голямата петица“, който е често използван от HR специалистите и училищните психолози, пише psychologies.ru.
Тестът включва в себе си пет показатели: екстравертност (доколко сте общителни), доброжелателност, добросъвестност, невротизъм (доколко сте емоционално устойчиви) и отвореност към нов опит.
Методът често е критикуван заради неспособността му да определи склонността на човек към антисоциално поведение (лъжа или двуличност.) Умението да предразположиш хората към себе си, да спечелиш доверието им, а после без съжаление да ги отблъснеш, когато ти е изгодно, е класическата тактика на социопатите.
Недостигащият показател „честност- склонност към измама“ съществува в теста HEXACO. Канадските психолози са разгледали профилите на двамата кандидати за президент на САЩ и установили и при двамата черти, отнасящи се към т.нар. "Тъмна триада" (нарцисизъм, психопатия, макиавелизъм.)
По думите на експертите ниските показатели по скалата „честност- скромност“ означават, че човек е склонен да „манипулира останалите, да ги експлоатира, да се мисли за свръхважен и незаменим, да нарушава нормите на поведение за своя изгода.“
Съчетанието с други черти показва доколко добре човек е способен да скрива истинските си намерения и какви методи предпочита да използва за постигането на целите си. Именно общото съчетание определя ще се превърне ли дадена личност в изнудвач, успешен борсов посредник или политик.
Хилари Клинтън получава ниски оценки в категорията „честност-скромност“ и „емоционалност“, което предполага, че тя притежава някои „макиавелистки“ черти. Доналд Тръмп е още по-близо до този тип: психолозите са го определили като недобросъвестен, недоброжелателен и нескромен.
„Личностният му рейтинг съответства на психопат и нарцис, твърдят авторите на изследването. – Такива явно антисоциални черти изумяват защо Тръмп е подкрепян от толкова много американци.“
Силните са винаги малко по-груби….
Отчитайки крайно антисоциалният характер на личността на Тръмп възниква въпросът: “Как той се сдоби с такова признание?“
„Един от възможните варианти е този, че хората го възприемат не като човек, с когото ще им се наложи да си имат работа в личния живот, а като пример за успешен човек, който постига целите си“, коментират учените. Дори избирателите на Клинтън, не се притесняваха да споделят, че самите те биха искали да приличат на Тръмп.
Ниската отзивчивост може да бъде свързана с безцеремонност в оценките, но да се окаже важно качество за един предприемач или политик,от когото се очаква решителност и твърдост в отстояването на интересите на компанията или страната.
Ниската емоционална чувствителност може да привлече обвинения в грубост, но да е от помощ в работата – например там където е необходимо да се взимат сложни решения или да се поеме риск. Нали точно това се очаква от лидера?
Какво погуби съперницата на Тръмп?
Според експертите срещу нея своята роля изиграха стереотипите: образът на Клинтън изобщо не се връзва с онези критерии, по които жената се оценява в обществото. Това се касае най-вече за такива показатели като скромност и емоционалност.
Според лингвиста Дебора Танън това е двоен капан: обществото изисква от жената да е отстъпчива и мека, а от политика - да е твърд, да умее да командва и да постига своето.
