Изследователи от Израел и Съединените щати са стигнали до извода, че нацистката пропаганда е използвала не само идеята за дехуманизация, но и демонизирането на евреите, за да рационализира престъпленията. Резултатите от лингвистична експертиза на нацистката пропаганда по отношение на евреите са публикувани в PLoS One.
Дехуманизацията са действия, насочени към изобразяване на човек или група хора като лишени от човешки черти и съответно от човешки права. Ролята на дехуманизацията в масовата жестокост е нееднозначна. Някои изследователи твърдят, че отричането на човешки черти у жертвите позволява на извършителите да преодолеят моралната бариера срещу причиняване на вреда на хората. Авторите на други изследвания, напротив, казват, че именно укрепването на позицията, че предполагаемият враг има лоши желания и намерения, води до увеличаване на масовата жестокост.
Екип изследователи от Израел и САЩ, ръководени от Александър П. Ландри от Висшата бизнесшкола на Станфордския университет, решили да извършат лингвистичен анализ на нацистката пропаганда от 1927 – 1945 г., за да проучат езика, използван по отношение на евреите. За целта учените подбрали текстове от немския архив на пропагандата, преведени от специалисти на английски език.
Авторите използвали речника Mind Perception Dictionary, който съдържа 326 термина за определяне на психични състояния, заедно с психолингвистичната програма Linguistic Inquiry and Word Count, за да оценят пропорциите на тези състояния в текстовете. Програмата класифицира термините, отнасяйки ги или към категорията на свободата на действие („планирам“, „мисля“), или към емоциите („наслаждавам се“, „страдам“). В допълнение към основния анализ изследователите изучили разпространението на негативните емоции, както и думите, свързани със здраве, смърт, заплаха и чистота.
Авторите подбрали пасажи от текстове, които съдържали информация за евреите, както и нерелевантни пасажи за контролни сравнения. В антисемитски пасажи програмата идентифицирала 57 011 целеви думи от 140 текста в периода между ноември 1927 г. и април 1945 г. Контролната извадка съдържала 36 391 думи от 123 източника.
Освен това, за да проследят възможните тенденции, изследователите подредили текстовете в хронологичен ред по месеци и изключили от анализа месеци, в които е имало по-малко от 100 целеви думи.
Регресионният анализ на антисемитски пасажи показал, че преди Холокоста трендът на термините на действията е бил приблизително равен, докато трендът на термините по отношение на емоционалните преживявания се снижавал. Авторите смятат, че това потвърждава хипотезата, че отричането на човешките емоции води до засилване на жестокостта, във връзка с премахването на моралните ограничения. След началото на Холокоста термините за действие рязко нараснали (p = 0,04), докато трендът на опита не показал толкова силна промяна. Това потвърждава друга хипотеза, според която евреите са били подложени на „демонизация“, тоест приписвайки им комбинация от високи умствени способности едновременно с морална поквара.
В контролните пасажи използването на двата вида термини се е увеличило преди Холокоста (p <0,001). След началото на Холокоста използването на термини за свобода на действието продължило да расте, докато количеството термини за опит не се променило. Разликата в трендовете в целевите и контролните пасажи означава, че резултатите от анализа на пасажите, отнасящи се до евреите, не са свързани с общи изменения в езика на описание на менталните състояния през този период.
След това авторите разгледали измененията в употребата на конкретни думи. От началото на Холокоста в категорията свобода на действие се увеличил броят на думите, свързани с намерения („планове“, „цели“) и злонамереност („дяволски“, „зъл“), докато броят на думите, свързани с доброжелателност („любов“), намалял. Същото се случило и с опита: все по-често се появявали думи на неприязън („омраза“, „садизъм“), докато използването на думи на съчувствие („чест“, „безпокойство“) се снижило.
Анализът на допълнителните термини разкрил също увеличение на честотата на употребата на думи, свързани със здравето, чистотата и смъртта, преди началото Холокоста. Според авторите това потвърждава особената роля на нацистката пропаганда в подстрекателството към геноцид и „очистване на нацията“.
По такъв начин авторите предполагат, че измененията в езика на пропагандата по отношение на евреите са помогнали на палачите, които са преживели травма след убийството на граждани, да рационализират случващото се. Представянето на евреите като умишлено зли помогнало да се прехвърли вината за нечовешките действия на палачите върху тях.
